Ако утрото настъпи

— Ъхъ.

Купър и детективите не вярваха на очите си.

— Н… нищо не разбирам — запелтечи единият от детективите.

— Кой е спешният телефон на полицията? — изръмжа Купър.

— Двадесет и две, двадесет и две, двадесет и две.

Купър отиде бързо до телефонния апарат и набра номера.

Записаният на магнетофонната лента глас на Джеф тъкмо казваше:

— Знаеш ли, вече наистина съм убеден, че тяхното кафе е по-добро от нашето. Чудя се как ли го правят?

Купър изкрещя в телефонната слушалка.

— Тук е Даниел Купър. Намерете инспектор Ван Дурен. Кажете му, че Уитни и Стивънс са изчезнали. Кажете му да провери гаража и да види дали фургонът е тръгнал. Аз отивам в банката — после тръшна слушалката.

Гласът на Трейси говореше:

— Пил ли си някога кафе, варено с черупки от яйца? Наистина е…

Купър изхвърча през вратата.

— Всичко е наред — каза инспектор Ван Дурен. — Фургонът е излязъл от гаража. Сега пътуват към нас.

Ван Дурен, Купър и двамата детективи стояха на полицейския команден пункт върху покрива на сграда срещу „Амро банк“.

— Вероятно са решили да пришпорят плановете си — каза инспекторът, — след като са разбрали, че са подслушвани. Успокойте се, приятелю. Погледнете!

Той побутна Купър към широкоъгълния телескоп, поставен върху покрива. Долу на улицата облечен в портиерски дрехи мъж лъскаше най-внимателно месинговата плоча на банката… уличен чистач метеше улицата… на ъгъла стоеше продавач на вестници… трима работници правеха нещо. Всички носеха миниатюрни радиостанции.

— Пост А? — обади се от своята радиостанция Ван Дурен.

— Чувам ви, господин инспектор — отвърна портиерът.

— Пост Б?

— Да; господине — обади се уличният чистач.

— Пост В?

Продавачът на вестници вдигна очи и кимна.

— Пост Г?

Работниците прекъснаха работата си и единият от тях се обади:

— Тук всичко е наред, господине.

Инспекторът се обърна към Купър:

— Не се безпокойте. Златото все още е на сигурно място в банката. Единственият начин да сложат ръка върху него е да дойдат да си го вземат. В момента, в който влязат в банката, двата края на улицата ще бъдат отрязани. Няма начин да се измъкнат. — Той погледна часовника си. — Фургонът всеки момент трябва да се покаже.

Напрежението в банката също нарастваше. Служителите бяха уведомени, а на охраната бе наредено да помагат в товаренето на златото в бронирания автомобил след неговото пристигане. Всички бяха длъжни да оказват пълно съдействие.

Преоблечените детективи продължаваха да работят пред банката, като от време на време хвърляха скрити погледи към улицата и очакваха появата на камиона.

Инспектор Ван Дурен запита за десети път от покрива:

— Някакъв знак от дяволския автомобил?

— Nee.

Полицейският детектив Уиткамп погледна часовника си.

— Закъсняват с цели тринадесет минути. Ако те…

Радиостанцията изпука.

— Господин инспектор! Камионът току-що се появи! Пресича Розенграхт и се насочва към банката. След малко и вие ще го видите от покрива.

Въздухът мигновено се зареди с електричество.

— Всички постове, внимание! — Инспектор Ван Дурен започна да нарежда бързо по радиостанцията. — Рибките влязоха в мрежата. Оставете ги да плуват свободно.

Сив брониран автомобил приближи входа на банката и спря. Докато Купър и Ван Дурен наблюдаваха, двама души в униформи слязоха от автомобила и влязоха в банката.

— Къде е тя? Къде е Трейси Уитни? — викна Даниел Купър.

— Това няма значение — убеди го инспектор Ван Дурен. — Не може да е далеч от златото.

Дори и да е така, помисли си Даниел Купър, това не е толкова важно. Магнетофонните записи напълно ще я убедят.

Развълнувани служители помогнаха на двамата униформени мъже да натоварят на специални колички златните кюлчета от подземното хранилище и да ги превозят до спрелия отвън брониран автомобил. Купър и Ван Дурен наблюдаваха дребните фигури на хората от покрива на отсрещната сграда.

Товаренето отне осем минути. Когато заключиха задната врата на фургона и двамата мъже се канеха да се качат в кабината, инспектор Ван Дурен извика по радиостанцията:

— Vlug! Pas op! Всички постове да оградят обекта! Оградете обекта!

Изведнъж настана ужасно безредие. Портиерът, продавачът на вестници, работниците и цяло ято други детективи се втурнаха към бронирания автомобил с извадени пистолети и го обградиха. Улицата бе отцепена от движението в двете посоки.

Инспектор Ван Дурен се обърна към Купър и се усмихна.

— Това залавяне с окървавени ръце удовлетворява ли ви? Хайде да приключваме.

Най-сетне всичко свърши, помисли си Купър.

Те слязоха бързо на улицата. Двамата униформени мъже стояха с вдигнати ръце и лица към стената, заобиколени от въоръжени детективи. Даниел Купър и инспектор Ван Дурен си проправяха път между тях.

— А сега се обърнете — нареди им Ван Дурен. — Вие сте арестувани!

Двамата мъже се обърнаха с бледи като мъртъвци лица към групата. Даниел Купър и инспектор Ван Дурен вторачиха объркани погледи в тях. И двамата бяха напълно непознати хора.

— Кои… кои сте вие? — запита ги инспектор Ван Дурен.

— Ние… ние сме охраната на камиона — запелтечи единият от двамата. — Не стреляйте! Моля ви, не стреляйте!

Инспектор Ван Дурен се обърна към Купър:

— Планът им се е провалил — в гласа му звучаха истерични нотки. — Отложили са всичко.

В стомаха на Купър се изля зелена жлъчна течност, плъзна бавно нагоре към гърдите и гърлото и започна да го души. Когато най-сетне успя да проговори, гласът му прозвуча сподавено:

— Не. Нищо не е провалено.

— Какво говорите?

— Те никога не са имали намерение да крадат това злато. Всичко е послужило за примамка.

— Това е невъзможно! Искам да кажа, че камионът, шлепът, униформите… нали разполагаме със снимки…

— Не схващате ли? Те са знаели. От самото начало са знаели, че ги следим.

Лицето на инспектор Ван Дурен пребледня.

— О, божичко! Waar zijn ze? А сега къде са?