Ако утрото настъпи

няма да избягаш, а „чупка“ е денят, в който те освобождават от затвора.

Трейси знаеше, че никога няма да може да си послужи с тези две думи.

Ърнестин Литълчеп и Голямата Берта се счепкаха истински на следващия ден в двора. Затворничките играеха бейзбол на игрище с малки размери, под зоркото око на надзирателките. Голямата Берта удари топката и се затича към първата база, където стоеше Трейси. Голямата Берта блъсна Трейси, повали я на земята и я захлупи с тяло. После пъхна ръце между краката на Трейси и изсъска:

— Никой не може да ми се противопостави, миличка. Тази нощ ще бъдеш моя и добре ще ти оближа задничето.

Трейси се бореше отчаяно да се освободи от нея. Изведнъж почувства как някой повдига Голямата Берта от нея. Ърнестин беше сграбчила огромната шведка за врата и я стискаше силно за гръкляна.

— Проклета кучко — крещеше като обезумяла Ърнестин. — Предупредих те! — Тя посегна с пръсти към лицето на Голямата Берта и заби нокти в очите й.

— Ослепях! — изрева Голямата Берта. — Ослепях!

Тя сграбчи гърдите на Ърнестин и започна да ги дърпа. Двете жени взеха да се удрят и дращят и четири надзирателки се втурнаха към тях. Цели пет минути не успяха да ги разтърват. Пратиха и двете в карцера. Късно една вечер Ърнестин се прибра в килията си. Лола и Паулита побързаха да отидат до леглото да я утешат.

— Добре ли си? — прошепна Трейси.

— Адски добре — отвърна Ърнестин с приглушен глас и Трейси се замисли колко ли й е било тежко. — Вчера имах „рубидо“. Аз ще се измъкна оттук. Но ти ще си имаш трудности. Тази жена няма да те остави на мира. Не можеш да й убегнеш. И когато й омръзне да прави любов с тебе, ще те убие.

Лежаха в утихналия мрак. Най-сетне Ърнестин отново се обади:

— Май вече е време да поговорим как да го духнеш оттука.

ДЕСТА ГЛАВА

— От утре вече няма да имаш гувернантка — съобщ директор Браниган на жена си.

Сю Елън Браниган вдигна изненадано глава.

— Защо? Джуди се държи много добре с Ейми!

— Зная, но си излежа присъдата. Утре сутринта я освобождаваме.

Те закусваха в удобната къща, която представляваше една от привилегиите на директора на затвора Браниган. Останалите привилегии включваха правото на готвач, прислужничка, шофьор и гувернантка за почти пет годишната им дъщеря Ейми. Цялата прислуга се състоеше от затворнички, на които имаха доверие. Сю Елън Браниган пристигна тук преди пет години и се притесни, че ще живее в района на затвора, но това, че къщата й бе пълна с прислуга от криминални престъпници, я правеше още по- неспокойна.

— Откъде знаеш, че някоя нощ няма да ни ограбят и да ни прережат гърлата? — попита веднъж тя.

— Ако го направят — пошегува се директор Браниган, — моментално ще подам против тях рапорт.

Той убеждаваше безуспешно жена си, че не съществува никаква опасност. Страхът на Сю Елън наистина се оказа неоснователен. Доверените затворнички се стараеха да правят добро впечатление и да съкратят колкото може повече престоя си в затвора, затова проявяваха голяма добросъвестност.

— Току-що се бях утешила с мисълта, че мога да оставям спокойно Ейми на грижите на Джуди — оплака се мисис Браниган.

Тя мислеше доброто на Джуди, но не й се искаше да се раздели с нея. Господ знаеше каква щеше да се окаже следващата гувернантка на Ейми. Такива страхотии се разказваха за безобразията, които вършеха разни непознати с децата.

— Джордж, имаш ли предвид някоя заместничка на Джуди?

Директорът беше размишлявал дълго по този въпрос Имаше десетина подходящи затворнички за длъжността гувернантка на тяхната дъщеря. Трейси Уитни не му излизаше от ума. Около нейното дело съществуваше нещо, което му се струваше твърде обезпокоително. Работеше като професионален криминалист от цели петнадесет години и се гордееше, че едно от най-големите му достойнства представляваше способна му да преценява достойнствата на затворничките. Някои от поставените под грижите му затворнички бяха закоравели криминални престъпнички, а други се намираха в затвора поради това, че бяха извършили престъпление под влиянието на силни страсти или се бяха поддали на моментно изкушение, но на директор Браниган се струваше, че Трейси Уитни не можеше да се причисли към нито една от тези категории. Не че го разколебаваха нейните уверения в невинност, така се държаха всички осъдени. Безпокояха го хората, които бяха уговорили да изпратят Трейси Уитни в затвора. Директорът беше назначен в този затвор от гражданския комитет на Ню Орлиънс под председателството на губернатора на щата и макар непоколебимо да отказваше да се занимава с политика, познаваше добре всички тези играчи. Джо Романо беше мафиот и помощник на Антъни Орсати. Адвокатът Пери Поуп, защитникът на Трейси Уитни, също бе от тяхното ведомство, както и Съдията Хенри Лорънс. Осъждането на Трейси напомняше силно на техния стил на работа.

Директор Браниган направи своя избор. Той отвърна на жена си: „Да. Имам някого предвид.“

В кухнята на затвора имаше ниша с малка масичка и три стола, единственото място, където човек можеше да се почувства малко откъснат от всичко. Ърнестин Литълчеп и Трейси седнаха на тази масичка да пият кафе по време на десетминутната им почивка.

— Мисля, дойде време да ми кажеш защо си се забързала толкова да го духнеш оттук — подхвърли Ърнестин.

Трейси се поколеба. Дали да се довери на Ърнестин? Друг избор нямаше.

— Отвън… отвън има хора, които не постъпиха добре с моето семейство и с мен. Трябва да изляза и да ги накарам да си платят за това.

— Така ли? И какво са направили?

Трейси изрече думите, всяка една от тях й иричиняваше голяма болка.

— Убиха майка ми.

— Кои са те?

— Не мисля, че имената им представляват някакъв интерес за теб. Джо Романо, Пери Поуп, един съдия на име Хенри Лорънс и Антъни Орсати…

Ърнестин я гледаше опулено с отворена уста.

— Боже господи! Ей, момиче, да не ме будалкаш?

— Чувала ли си за тях? — учуди се Трейси.

— Дали съм чувала? Та кой не е чувал за тях? В Ню Орлиънс не става нищо, преди Орсати или Романо да кажат „да“. Не можеш да се захващаш с тях. Веднага ще ти светят маслото.

— Вече ми го светиха — отвърна Трейси с глух глас.

Ърнестин се огледа да не би някой да чуе разговора им.

— Ти или си смахната, или си най-долнопробната курва, каквато никога не съм срещала. Да говори така за недостижимите! — Тя поклати глава. — Откажи се. И то веднага!

— Не. Не мога. Трябва да се измъкна оттук. Ще стане ли?

Ърнестин дълго време мълча. Най-сетне каза:

— Ще поговорим утре в двора.

Когато излязоха на другия ден на двора, те се отдръпнаха в един ъгъл, за да останат сами.

— Тук бяха организирани дванадесет бягства — започна Ърнестин. — Две от затворничките бяха разстреляни. — Трейси не каза нищо. — На кулата има денонощна стража, въоръжена с картечници, и всички до един са най-долни копелета. Избяга ли някоя затворничка, стражата ще изгуби службата си, затова не му гледат много и веднага ти теглят куршума. Целият затвор е заграден с телена мрежа и ако успееш да я преминеш и да се отървеш от картечниците, тогава пускат след теб хрътките, които подушват и