Ако утрото настъпи

Трейси се обърна и видя огромната шведка, която се беше сблъскала с нея в първия ден при пристигането на Трейси в затвора.

— Чух, че си имаш чернокожа лесбийка.

Тя заблъска Трейси към стената и запритиска огромното си тяло към нейното.

— Махай се!

— Имаш нужда от едно хубаво лизане. Сещаш се, нали? И ще го получиш. Цялата ще си моя, гълъбче.

Зад Трейси просъска познат глас.

— Я си разкарай шибаните ръце от нея, задник такъв!

Там стоеше Ърнестин Литълчеп, с огромни стиснати юмруци и искрящи очи, а слънчевите лъчи се отразяваха в блесналия й череп.

— Не си достатъчно мъжествена за нея, Ърни.

— Затова пък съм достатъчно мъжествена за теб — избухна чернокожата. — А си я пипнала още веднъж, а съм ти съдрала задника на закуска. При това пържен.

Атмосферата се зареди моментално с електричество. Двете амазонки се стрелкаха една друга с неприкрита омраза. Готови са да се убият заради мене, помисли си Трейси. След това обаче схвана, че цялата работа няма кой знае колко общо с нея. Спомни си какво й бе казала Ърнестин: „Тук трябва да се бориш, да се отдадеш на любов или да офейкаш. Трябва да стискаш зъби инак си загубена.“

Голямата Берта отстъпи първа. Тя хвърли презрителен поглед на Ърнестин и каза:

— Аз не бързам — после се ухили похотливо на Трейси. — Ти ще останеш дълго тук, гълъбче. Аз също. Доскоро виждане.

Обърна се и си отиде. Ърнестин гледаше след нея.

— Тя е опасна. Спомняш ли си онази медицинска сестра от Чикаго, която избиваше пациентите си? Тъпчела ги с цианкалий, после седяла до тях и ги гледала ка агонизират? Е, същият този ангел на милосърдието ти е хвърлил мерак, Уитни. По дяволите! Имаш нужда от лесбийка, която може да те пази. Тогава тази няма да смее да те закача.

— Ще ми помогнеш ли да избягам?

Разнесе се звън.

— Време е за ядене — каза Ърнестин Литълчеп.

Докато лежеше в леглото си тази нощ, Трейси си мислеше за Ърнестин.

Макар че Ърнестин никога вече не бе правила опити да посегне към нея, Трейси не й се доверяваше. Никога нямаше да забрави какво й бяха направили Ърнестин и нейните съкилийнички. Въпреки това Трейси имаше нужда от чернокожата.

Всеки следобед след вечеря на затворничките разрешаваха да прекарват по един час в залата за почивка, където можеха да гледат телевизия, да разговарят или ди прочетат най-новите списания и вестници. Трейси прелистваше някакво списание, когато една снимка привлече погледа й. Беше сватбената снимка на Чарлс Станхоуп III и неговата младоженка, които излизаха усмихнати и хванати под ръка от някаква църква. Снимката сякаш я блъсна с физическа сила. Като го гледаше сега на снимката с щастлива усмивка на лице, я изпълни болка, която се превърна в бясна ярост. Мислеше да обвърже живота си с този човек, а той й обърна гръб, позволи им да я унищожат и да убият детето й. Но това беше в някакво друго време, на друго миясто, в друг свят. Това беше някакъв въображаем свят. Истинският беше тук.

Трейси затвори шумно списанието.

В дните за посещения лесно се разбираше кой има приятели или роднини. Тогава затворничките се къпеха, обличаха чисти дрехи, гримираха се. След тези срещи Ърнестин обикновено се връщаше усмихната и щастлива.

— Моят Ал винаги идва да ме види — каза тя на Трейси. — Ще ме чака, докато изляза оттук. И знаеш ли защо? Щото му давам онова, което никоя друга жена не му даде.

Трейси не успя да скрие объркването си.

— Искаш да кажеш… в сексуално отношение?

— Ами да. Това, което става между тези стени, няма нищо общо с живота извън тях. Тук понякога изпитваме нужда да държим в ръцете си някое топло тяло — някой да ни докосне, да ни каже, че ни обича. Трябва да изпитаме чувството, че някой все пак го е грижа за нас. Няма значение дали е истина, или не. Това е всичко, което получаваме. Но изляза ли веднъж навън — Върху лицето на Ърнестин се разля широка усмивка, — тогава се превръщам в истинска шибана нимфоманка3 разбираш ли?

Нещо озадачаваше Трейси и тя реши да го изясни още сега.

— Ърни, непрестанно ме защитаваш. Защо?

Ърнестин сви рамене:

— Шибана работа!

— Наистина ми се иска да узная. — Трейси подбираше внимателно думите си. — Всяка жена, която е твоя… твоя приятелка, ти принадлежи напълно. Тя изпълнява всичко, което й кажеш…

— Инак ще й съдера задника.

— Но не се държиш така с мен. Все пак защо?

— Оплакваш ли се?

— Не. Любопитна съм.

Ърнестин се замисли за миг.

— Добре. У теб има нещо, което ми се иска да имам и аз. — Тя забеляза появилото се върху лицето на Трейси изражение. — Не, не това. От това имам толкова, колкото си искам, гълъбче. У тебе има някаква класа. Искам да кажа, има нещо честно и искрено, като у дама, която поднася на гостите си чай със сребърен чайник. Ти принадлежиш точно на този свят, а не на тукашния. Не зная как си се замесила с тия лайнари отвън, но допускам, че някой те е избудалкал. — Тя погледна отново Трейси и каза почти смутено: — В моя живот не съм попадала на кой знае колко свестни неща. Но ти си едно от тях. — Тя се извърна и думите й едва се чуха — И съжалявам много за детето ти. Наистина…

Същата нощ, след като угасиха осветлението, Трейси прошепна в тъмното:

— Ърни, трябва да избягам. Помогни ми, моля те!

— Искам да спя, за бога! Затваряй си устата, чуваш ли?

Ърнестин се зае да научи Трейси на тайнствения език, който се говореше в затвора. Група жени на двора разговаряха.

— Тази лесбийка стана обратна, лепна се на една белка и сега трябва да я тъпчат с голямата лъжица.

— Беше вече пътничка, сгащиха я на една фиеста и някакъв скапаняк я шитна на касапина. И край на чупката. Довиждане, рубидо.

Трейси имаше чувството, че слуша разговор между марсианци.

— За какво говорят? — запита тя.

Ърнестин избухна в смях.

— Ти да не би да не знаеш английски, малката? Когато лесбийката стане „обратна“, означава, че от „съпруг“ се превръща в „съпруга“. Забърква се с някаква „белка“ — това е жена с беличка и хубавичка кожа като твоята. На такава лесбийка вече нямат доверие, затова започват да я отбягват. „Пътничка“ означава, че присъдата й скоро изтича и тя ще излезе оттук, но са я пипали на „фиеста“, значи вземала е хероин, „скапаняк“ значи надзирателка, която спазва точно правилника и не може да бъде подкупена. После са я „шитнали на касапина“, изпратили са я значи при лекаря на затвора.

— А какво е „рубидо“ и „чупка“?

— Ама ти още нищо не си научила! „Рубидо“ означава временно излизане от затвора, при условие че