Ако утрото настъпи

На този кучи син сякаш трябваше да му вадят думите с клизма.

— Защо не ни каза, че е замесен и професор Акерман?

— Не смятах, че ще проявите интерес.

— Не си прав. Когато търсиш капитали, първо трябва да се обърнеш към приятелите си.

— С професора не се нуждаем от капитали — отвърна Джеф. — Джарет и Бартлет…

— Джарет и Бартлет са алчни акули. Живи ще ви глътнат — възкликна Алън Томпсън.

Ед Зелър продължи темата на разговора.

— Джеф, когато правиш сделки с приятели, тогава си по-спокоен.

— Вече всичко е уредено — съобщи им Джеф. — Чарли Бартлет…

— Подписал ли си нещо досега?

— Не, но дадох дума…

— Тогава нищо не е уредено. По дяволите, Джеф, в бизнеса хората менят мнението си на всеки час.

— Не биваше дори да обсъждам този въпрос с вас — възрази Джеф. — Името на професор Акерман не бива да се замесва. Той има договор с правителствена агенция.

— Известно ни е — отвърна успокоително Томпсън.

— Професорът смята ли, че този компютър ще върши работа?

— О, вече му е известно, че той върши работа.

— Ако е добър за Акерман, защо тогава да не е добър и за нас, какво ще кажете, приятели?

Всички единодушно се съгласиха.

— Слушайте, аз не съм учен — каза Джеф. — Не гарантирам за нищо. Може цялата тази работа да не струва и пукната пара.

— Така е. Разбираме. Но може и да струва, Джеф. Колко голямо трябва да е това нещо?

— Бъдж, този продукт ще намери пазар в целия свят. Дори и не се наемам да кажа каква цена може да му се постави. Всеки ще може да го ползва.

— Какъв начален капитал ти е необходим?

— Два милиона долара, но засега са необходими двеста и петдесет хиляди долара. Бартлет обеща…

— Забрави за Бартлет. Това са дребни пари, стари приятелю. Сами ще ги съберем. Всичко ще остане у нас. Така ли е, приятели?

— Така е.

Бъдж вдигна глава, щракна с пръсти и един от келнерите се приближи бързо до масата.

— Доминик, донеси на господин Стивънс хартия и писалка.

Поръчката беше изпълнена начаса.

— Ние можем да нахвърлим този договор още сега — обърна се Бъдж към Джеф. — Състави договор, с който ни даваш правата. Ние ще го подпишем и още утре сутринта ще имаш потвърден чек за двеста и петдесет хиляди долара. Съгласен ли си?

Джеф хапеше долната си устна.

— Бъдж, обещах на господин Бартлет…

— Бартлет да върви по дяволите — изръмжа Бъдж. — Ти за неговата сестра ли си женен или за моята? А сега, пиши!

— Нямаме още патент…

— Пиши, да го вземат дяволите! — Бъдж пъхна писалката в ръката на Джеф.

Джеф се зае да пише с нежелание. „С настоящото прехвърлям всички свои права, претенции и интереси от математическия компютър ОЛАТЕМС на купувачите: Доналд «Бъдж» Холандър, Ед Зелър, Алън Томпсън и Майк Куинси, срещу възнаграждение от два милиона долара, от които двеста и петдесет хиляди долара при подписването на договора. ОЛАТЕМС е изпробван основно, евтин е, не създава затруднения и използва по- малко енергия от който и да е съществуващ на пазара компютър. ОЛАТЕМС не изисква поддръжка или части за период от минимум десет години.“

Всички надничаха над рамото на Джеф, докато той пишеше.

— Божичко! — възкликна Ед Зелър. — Десет години!

Нито един от съществуващите компютри не може да се похвали с подобно нещо.

Джеф продължи да пише.

„Купувачите приемат, че нито професор Акерман, нито аз притежаваме патент за ОЛАТЕМС…“

— Ние ще се погрижим за това — прекъсна го нетърпеливо Алън Томпсън. — Имам адвокат, който е цар по патентите.

Джеф отново продължи писането.

„Аз обясних на купувачите, че ОЛАТЕМС може би не притежава никаква стойност, а също и това, че нито професор Върнън Акерман, нито аз сме предприемали каквито и да е постъпки или възлагали някакви поръчителства, освен посоченото по-горе.“

Той подписа документа.

— Това достатъчно ли е?

— Сигурен ли си за десетте години? — запита Бъдж.

— Гарантирам. Аз ще си направя копие от договора — отвърна Джеф.

Всички го наблюдаваха как той направи внимателно копие от онова, което беше написал.

Бъдж грабна листата от ръцете на Джеф и ги подписа. Последваха го веднага Зелър, Куинси и Томпсън.

Бъдж сияеше.

— Един екземпляр за нас и един за теб. Вързахме тенекии на опашките на стария Симор Джарет и Чарли Бартлет, а, момчета? Просто изгарям от нетърпение по-скоро да чуят как измъкнахме сделката изпод пръстите им.

На следващата сутрин Бъдж връчи на Джеф потвърден чек от двеста и петдесет хиляди долара.

— Къде е компютърът? — запита Бъдж.

— Уредил съм да го донесат по обяд в клуба. Мислех си, че всички трябва да присъстваме при неговото получаване.

Бъдж го потупа по рамото.

— Знаеш ли, Джеф, ти си чудесен човек. Ще се видим по обяд.

Точно по обяд в ресторанта на клуб „Пилигрим“ се появи служител с пакет. Отведоха го до масата на Бъдж, където той седеше със Зелър, Томпсън и Куинси.

— Ето го — възкликна Бъдж. — Божичко! Та той дори е преносим!

— Не трябва ли да почакаме и Джеф?

— Остави го него. Това нещо сега е наше.

Бъдж разкъса хартията, с която беше опакована кутията. В нея имаше нещо като гнездо от изкуствена слама. Много внимателно, едва ли не с благоговение, Бъдж извади поставения вътре предмет. Насядалите наоколо мъже не сваляха погледа си от него. Предметът представляваше четвъртита рамка с размери около един фут, с хоризонтални метални пръчки и нанизани на тях топчета. Последва дълга тишина.

— Какво е това? — запита най-сетне Куинси.

— Това е сметало. В ориенталските страни го използват за смятане — отговори му Алън Томпсън. След това изразът на лицето му изведнъж се промени. — Божичко! ОЛАТЕМС всъщност означава сметало, прочетено само че отзад напред. — Той се обърна към Бъдж. — Да не би да е някаква шега?

Зелър започна да бръщолеви:

— Малко енергия, не създава затруднения, използва по-малко енергия от който и да е съществуващ на пазара компютър… Спрете оня проклет чек!

Всички се втурнаха вкупом към телефона.

— Вашият потвърден чек ли? — обади се главният счетоводител. — Не бива да се тревожите за него. Господин Стивънс го осребри още тази сутрин.