майсторите.
В 9.00 часа в петък вечерта „Кралската зала“ беше вече претъпкана от пасажери от първа класа, успелите да се промъкнат от втора и трета класа, както и параходните офицери и свободния от вахта екипаж. По молба на Джеф Стивънс за турнира бяха отделени две самостоятелни помещения. Едната маса поставиха в средата на „Кралската зала“, а другата — в съседния салон. Между двете помещения опънаха завеси.
— За да не се разсейват един от друг играчите — обясни Джеф. — А ние се обръщаме към зрителите да влязат в предпочитаната от тях зала.
Около масите опънаха кадифени въжета, за да държат тълпата малко встрани. Зрителите щяха да наблюдават нещо, което положително нямаше да им се отдаде никога вече. Те не знаеха нищо за красивата и млада американка, освен това, че нямаше да успее, както и който и да е на нейно място, да играе едновременно срещу знаменитите Негулеску и Мелников и да постигне реми поне с единия от тях.
Малко преди започването на мача Джеф представи Трейси на двамата гросмайстори. Трейси приличаше на древна гъркиня с прозрачната си зелена копринена роба и разголеното си ляво рамо. Очите на бледото й лице изглеждаха огромни.
Петър Негулеску я огледа.
— Във всичките ли международни турнири, в които сте участвали, сте постигали победи? — запита я той.
— Да — отвърна уверено Трейси.
Той сви рамене.
— Никога не съм чувал за вас!
И Борис Мелников се държа грубо.
— Вие, американците, не знаете какво да правите с парите си — каза той. — Искам предварително да ви благодаря. Моето семейство ще се зарадва много на печалбата.
Очите на Трейси светнаха като нефрити.
— Все още не сте спечелили, господин Мелников.
Смехът на Мелников изпълни цялата зала.
— Скъпа госпожице, не зная коя сте, но зная кой съм аз. Аз съм великият Борис Мелников.
Стана точно 10.00. Джеф се огледа и забеляза, че и двата салона са препълнени от зрители.
— Време е мачът да започне — обяви той.
Трейси седна срещу Мелников и за кой ли път се запита как можа да се забърка в тази каша.
— Не се безпокой — беше я уверил Джеф. — Вярвай ми.
И тя му повярва като истинска глупачка.
Върховият момент настъпи. Трейси чувстваше как краката й треперят. Мелников се обърна към чакащата тълпа и се усмихна. Той подсвирна на един келнер.
— Донеси ми коняк „Наполеон“.
— За да сме коректни един към друг — обърна се Джеф към Мелников, — предлагам да играете с белите фигури и да започнете пръв, а госпожица Уитни да играе срещу господин Негулеску с белите фигури и да започне първа.
И двамата гросмайстори дадоха съгласие.
Докато зрителите чакаха със затаен дъх, Борис Мелников се пресегна, откри играта с дамски гамбит и придвижи с два хода напред пионката пред царицата.
Той вдигна поглед към Трейси. Тя огледа шахматната дъска, кимна и стана, без да играе с никоя фигура. Един стюард проправи път през тълпата, за да може Трейси да се придвижи до втория салон, където седналият на масата Негулеску вече я очакваше. Там се трупаха поне стотина души, когато Трейси зае мястото си срещу Негулеску.
— О, малката ми гълъбица. Още ли не сте победили Борис? — попита Негулеску и гръмогласно се засмя на собствената си шега.
— Старая се, господин Негулеску — отвърна тихо Трейси.
Тя се пресегна и премести с два хода напред бялата пионка пред царицата. Негулеску погледна Трейси и се ухили. Беше уговорил да го масажират след час, но смяташе да приключи мача много по-рано. Той се пресегна и премести черната пионка пред своята царица с два хода напред. Трейси огледа за момент шахматната дъска и стана. Стюардът я придружи обратно до Борис Мелников.
Трейси седна и придвижи черната пионка пред своята царица с два хода напред. Тя зърна някъде отзад Джеф, който едва забележимо й кимна в знак на съгласие.
Без дори да се замисли, Борис Мелников придвижи с два хода напред пионката пред белия дамски офицер. Две минути по-късно на масата на Негулеску Трейси придвижи с два хода напред пионката пред своя бял дамски офицер.
Негулеску игра с един ход напред пионката пред царя.
Трейси стана и се върна в залата при чакащия я Борис Мелников. Трейси игра с един ход напред пионката пред своя цар.
Трейси наблюдаваше неговия ход, кимна и се върна при Негулеску, където повтори хода на Мелников.
Негулеску премести пионката пред дамския офицер с два хода напред, а Трейси се върна при Мелников и повтори хода на Негулеску.
Двамата гросмайстори с все по-нарастващ интерес разбираха, че пред тях се е изправил блестящ противник. Независимо от умните им ходове тази аматьорка успяваше да ги парира.
Поради това, че бяха разделени един от друг, Борис Мелников и Петър Негулеску нямаха представа, че всъщност играят един срещу друг. Всеки направен от Мелников ход срещу Трейси тя повтаряше от своя страна срещу Негулеску. Щом Негулеску контрираше с някой ход, Трейси използваше същия ход против Мелников.
Когато гросмайсторите стигнаха средата на играта, те вече не се държаха така самонадеяно. Бореха се вече за своя престиж. Всеки един се разхождаше из своята зала, обмисляше ходове и пушеше цигара след цигара.
Само Трейси изглеждаше спокойна.
Още в самото начало с оглед на бързия завършек на играта Мелников се опита да жертва кон, за да даде възможност на своя бял офицер да получи предимство пред полето на черния цар. Трейси пренесе същия ход срещу Негулеску. Негулеску обмисли много задълбочено този ход, после не прие саможертвата, а укрепи разкрития си фланг, но когато Негулеску взе офицер, за да придвижи топа си напред, Мелников от своя страна го пропъди оттам, защото той можеше да увреди собствените му позиции.
Сега нищо не можеше да възпре Трейси. Битката се водеше вече цели четири часа, но нито един от наблюдателите не бе мръднал от мястото си.
Всеки гросмайстор има в главата си стотици комбинации, изиграни преди това от други гросмайстори. С наблюдаването на ендшпила на мача Мелников разпозна характерния стил на игра на Негулеску, а последният — този на Мелников.
А Негулеску си мислеше:
Колкото по-ожесточено се сражаваха двамата гросмайстори с Трейси, толкова повече се убеждаваха, че не могат да я победят. Мачът клонеше към реми.
В шестия час от започване на играта, в 4.00 часа сутринта, когато тя вече приключваше, върху
