Гласът му секна. — Тейлър Уинтроп не само съсипа дъщеря ми, той уби внуците ми, техните деца и внуци. Погуби бъдещето на рода Мансино. — Италианецът дълбоко си пое дъх, за да се успокои.
И сега Уинтроп и семейството му платиха за ужасния му грях. Дейна бе онемяла.
— Дъщеря ми е в манастир, signorina. Никога повече няма да я видя. Да, сключих сделка с Тейлър Уинтроп. — Ледените му стоманеносиви очи се впиха в очите на Дейна. — Но това беше сделка с дявола.
„Значи стават двама — помисли си тя. — И ми остава да се срещна с Марсел Фалкон.“
В самолета на „КЛМ“ за Белгия някой зае свободната седалка до Дейна. Тя вдигна поглед и видя привлекателен мъж, който очевидно бе помолил стюардесата да смени мястото му.
Той се усмихна.
— Добро утро. Позволете ми да се представя. Казвам се Дейвид Хейнс. — Говореше с английски акцент.
— Дейна Евънс.
Мъжът явно не я позна.
— Прекрасен ден за полет, нали?
— Така е — съгласи се тя.
Той я наблюдаваше с възхищение.
— По работа ли отивате в Брюксел?
— По работа и за удоволствие.
— Имате ли приятели там?
— Да.
— Аз добре познавам Брюксел.
„Чакай само да разкажа на Джеф за това — помисли си Дейна. После си спомни: — Той е при Рейчъл.“
Дейвид Хейнс не откъсваше очи от лицето й.
— Струвате ми се позната.
Дейна се усмихна.
— Кой знае защо, всички ми го казват.
Когато кацнаха на брюкселското летище и Дейна слезе от самолета, един мъж на терминала извади клетъчния си телефон и докладва за пристигането й.
— Чакат ли ви? — попита Дейвид Хейнс.
— Не, но мога…
— Доставете ми това удоволствие. — Той я поведе към очакващата го лимузина. — Ще ви оставя в хотела. — Хейнс даде указания на шофьора и колата се вля в трафика. — За пръв път ли сте в Брюксел?
— Да.
Минаваха покрай огромна, обляна от слънце аркада.
— Ако имате намерение да пазарувате, съветвам ви да го направите тук — галериите „Сен Юбер“.
— Красиво е.
— Спри за момент, Чарлз — нареди Хейнс на шофьора и се обърна към Дейна. — Това е прочутият фонтан Манекен Пи. — Бронзовата статуя представляваше пишкащо момченце, издигнато високо във въздуха върху черупка от мида. — Една от най-известните статуи на света.
„Докато бях в затвора, жена ми и децата ми загинаха. Ако бях на свобода, можех да ги спася.“
— Ако довечера сте свободна, бих искал… — казваше Дейвид Хейнс.
— Съжалявам. Боя се, че не съм.
Елиот Кромуел повика Мат в кабинета си.
— Липсват двама от основните ни хора, Мат. Кога се връща Джеф?
— Не съм сигурен, Елиот. Както знаеш, той има личен проблем с бившата си жена и му предложих да си вземе неплатена отпуска.
— Разбирам. А Дейна докога ще остане в Брюксел?
Мат го погледна и си помисли: „Изобщо не съм му казвал, че Дейна е в Брюксел“.
Глава 18
Щабквартирата на НАТО се намира в сградата Леополд III и на покрива й се вее белгийското знаме: три вертикални ивици — черна, жълта и червена.
Дейна бе убедена, че лесно ще открие информацията за преждевременната оставка на Тейлър Уинтроп от поста му в Брюксел. Ала НАТО се оказа азбучен кошмар. Освен на шестнадесетте държави членки, имаше офиси на САС, САСС, КССЕ, ЕАСП30 и още цял куп съкращения.
Тя отиде в пресцентъра на организацията на Рю дьо Шапелие, намери Жан Сомвил и го попита за Тейлър Уинтроп като съветник на Съединените щати в НАТО.
— Страхотен човек! Смъртта на семейството му беше невероятна трагедия. — Жан я погледна любопитно. — Какво те интересува?
Тя внимателно подбра думите си.
— Каква всъщност е причината за преждевременното му оттегляне.
Жан Сомвил сви рамене.
— Много просто. Свърши работата, за която беше дошъл.
Изпълни я разочарование.
— Докато е бил тук, случвало ли се е… нещо необичайно? Например някакъв скандал, свързан с него?
Той я погледна изненадано.
— Категорично не! Да не би някой да ти е казал, че Тейлър Уинтроп е предизвикал скандал в НАТО?
— Не — побърза да отстъпи Дейна. — Просто чух, че се скарал с някого тук.
Сомвил се намръщи.
— Имаш предвид проблем от личен характер, така ли?
— Да.
Той присви устни.
— Не знам. Но мога да проверя.
— Ще съм ти много благодарна.
На другия ден Дейна му се обади по телефона и попита:
— Успя ли да откриеш нещо?
— Съжалявам, Дейна. Опитах. Явно не се е случило нищо такова.
Тя почти очакваше отговора му.
— Все пак ти благодаря. — Обзе я униние.
— Няма за какво. Съжалявам, че си се разкарвала напразно.
— Жан, четох, че френският посланик в НАТО Марсел Фалкон неочаквано подал оставка и се върнал във Франция. Това не е ли странно?
— По средата на мандата му, да.
— Защо е напуснал?
— В това няма нищо загадъчно. Заради нещастен случай. Синът му беше прегазен от автомобил.
— Хванаха ли шофьора?
— О, да. Всъщност той сам се предаде на полицията.
Пак задънена улица.
— Разбирам.
— Казваше се Антонио Персико. Шофьорът на Тейлър Уинтроп.
Дейна потръпна.
