Той я погледна озадачено.
— Какво ви интересува?
— Разбрах, че сте работили заедно и че често сте се срещали.
— Да — предпазливо потвърди Саша Жданов.
— Какво е личното ви мнение за него?
— Какво да ви кажа? Мисля, че беше добър посланик.
— Казаха ми, че е имал много контакти тук и…
— О, да — прекъсна я Борис Жданов. — Посолствата в Москва дават много приеми и Тейлър Уинтроп винаги беше…
— Довольно! — намръщи се Жданов на брат си и се обърна към Дейна. — Посланик Уинтроп понякога ходеше на приемите в посолствата. Той обичаше хората. И руснаците го обичаха.
— Всъщност — отново се обади Борис — Тейлър ми каза, че можел…
— Молчать! — изсумтя Саша Жданов. — Както отбелязах, госпожице Евънс, той беше прекрасен посланик.
Дейна погледна брат му, който очевидно се опитваше да й каже нещо и попита:
— Посланик Уинтроп имал ли е някакви проблеми, докато е бил тук?
Саша Жданов свъси вежди.
— Проблеми ли? Не. — Избягваше погледа й.
„Лъже“ — помисли си Дейна.
— Някой имал ли е причина да убие Тейлър Уинтроп и семейството му?
Очите на руснака се разшириха.
— Да ги убие ли? Нет. Нет.
— Всъщност… — започна Борис.
— Никой нямаше причина да го убие прекъсна го брат му. — Той беше чудесен посланик. — Саша Жданов извади цигара от сребърна табакера и Борис побърза да му поднесе огънче.
— Имате ли други въпроси?
Те криеха нещо. Но какво? Всичко това й приличаше на лабиринт без изход.
— Не. — Тя погледна Борис и бавно прибави:
— Ако се сетите за нещо, ще съм в хотел „Севастапол“ до утре сутринта.
— Във Вашингтон ли се връщате? — попита я Борис.
— Да. Самолетът ми излита утре следобед.
— Аз… — почна Борис Жданов, после погледна към брат си и замълча.
— Довиждане — каза Дейна.
— Досвидания.
— Досвидания.
Когато се прибра, се обади на Мат Бейкър.
— Тук става нещо, Мат, но не успях да открия какво, по дяволите! Имам чувството, че мога да остана в Москва месеци и пак да не получа полезна информация. Утре се прибирам.
„Тук става нещо, Мат, но не успях да открия какво, по дяволите! Имам чувството, че мога да остана в Москва месеци и пак да не получа полезна информация. Утре се прибирам.“
Записът свърши.
Тази вечер на летище Шереметиево II бе пълно с народ. Докато чакаше самолета си, на Дейна пак й се стори, че я наблюдават. Огледа тълпата, но никой не привлече вниманието й. „Те са някъде тук.“ Тази мисъл я накара да потръпне.
Глава 21
Госпожа Дейли и Кемал я чакаха на летище „Дълес“. Дейна едва сега осъзна колко много й е липсвало момчето. Втурна се към него и го прегърна.
— Здрасти, Дейна — каза Кемал. — Радвам се, че си дойде. Донесе ли ми руска мечка?
— Да, но тя избяга, по дяволите!
Той се засмя.
— Сега вече вкъщи ли ще си останеш?
— Да.
Госпожа Дейли се усмихна.
— Чудесна новина, госпожице Евънс. Радваме се, че сте тук.
— И аз се радвам — отвърна Дейна.
— Свикна ли с новата си ръка, Кемал? — попита тя, докато шофираше към апартамента.
— Супер е.
— Радвам се. Как е в училище?
— Не е зле.
— Нали не се биеш с децата?
— Не.
— Чудесно, миличък. — Дейна го погледна. Стори й се някак променен. Щастлив.
Когато стигнаха, тя му каза:
— Трябва да прескоча до студиото, но ще се върна и ще вечеряме заедно. Ще идем в „Макдоналдс“. — „Където ходехме с Джеф.“
На път за кабинета на Мат Бейкър я поздравиха неколцина колеги.
— Радваме се, че се връщаш, Дейна. Липсваше ни.
— И аз се радвам, че се връщам.
— Я виж кой е дошъл! Как мина пътуването?
— Чудесно, благодаря.
— Студиото не е същото без теб.
Когато влезе в офиса на Бейкър, той отбеляза:
— Отслабнала си. Изглеждаш ужасно.
— Много си мил, Мат.
— Сядай.
Дейна се настани срещу него.
— Май напоследък не си спала.
— Не много.
— Между другото, откакто те няма, рейтингът ни спадна.
— Поласкана съм.
— Елиот ще се радва, че се отказваш от тая история. Безпокоеше се за теб. — Мат не спомена, че самият той се е тревожил за Дейна.
Разговорът продължи половин час.
— Добре дошла — поздрави я Оливия. — Мина… — Телефонът иззвъня и секретарката вдигна слушалката. — Кабинетът на госпожица Евънс… Един момент, моля. — Тя погледна към Дейна. — На първа линия те търси Памела Хъдсън.
— Ще се обадя от кабинета си. — Дейна влезе във вътрешната стая. — Здравей, Памела.
— Дейна, най-после се върна! Ужасно се безпокояхме. Днес Русия не е най-безопасното място на света.
— Знам — засмя се Дейна. — Един приятел ми купи сълзотворен газ.
— Липсваше ни. На нас с Роджър ще ни е много приятно, ако следобед дойдеш на чай. Свободна ли
