Срещата на Котас със Спирос Ламбру бе бурна. Ламбру едва не изхвърли адвоката от кабинета си.
— Как може да искаш от мен да свидетелствам в полза на това чудовище? Махай се оттук!
— Нали искаш отмъщение?
— Да. И го получавам.
— Така ли? Ти познаваш добре Коста. За него богатството е по-важно от живота. Ако го екзекутират, ще се мъчи няколко минути, а разориш ли го, ще го принудиш да прекара дните си в мизерия и така ще го накажеш стократно по-жестоко.
В думите на адвоката имаше много истина. Спирос не познаваше по-алчен човек от Коста.
— Та казваш, че е готов да прехвърли всичко на мое име?
— Да, всичко. Корабите, бизнеса, компаниите.
Изкушението бе неустоимо.
— Трябва да си помисля.
Ламбру изпрати с поглед адвоката, който излезе с количката си от кабинета.
В полунощ Спирос Ламбру телефонира на Наполеон Котас.
— Реших. Съгласен съм.
Журналистите бяха в истинска еуфория. Започваше процесът срещу Константин Демирис, обвинен в убийството на собствената си жена. При това защитник щеше да бъде прочут адвокат, доскоро смятан за загинал при пожар.
Процесът щеше да се води в същата зала, в която се бе водило делото срещу Ноел Паж и Лари Дъглас. Константин Демирис седеше на мястото на обвиняемия, а до него, в инвалидна количка, бе Наполеон Котас. Прокурор бе Делма.
— Константин Демирис е един от най-богатите мъже в света — започна речта си прокурорът. — Огромното състояние му дава безброй привилегии. Но има нещо, което не е позволено никому, и това е хладнокръвното убийство. — Той се обърна към Демирис. — Обвинението безусловно ще докаже, че Константин Демирис е виновен за бруталното убийство на своята съпруга, която го е обичала и е държала на него. Сигурен съм, че когато чуете доказателствата по делото, във вас няма да остане и следа от съмнение каква да бъде присъдата, която ще произнесете.
Делма седна.
Председателят на съда се обърна към Наполеон Котас:
— Готова ли е защитата с встъпителното си слово?
— Да, ваше благородие — Котас подкара инвалидната си количка към заседателите. Не пропусна да забележи изписалото се съчувствие по лицата им и усилието, с което задържаха погледите си върху него.
— Константин Демирис е тук, не защото е богат или влиятелен. А може би именно заради това е изправен в съдебната зала. Слабите винаги се опитват да унижат силните. Господин Демирис може би е виновен, защото е богат и влиятелен, но тук ще докажа, и то без да остане и следа от съмнение, че той няма никаква вина за смъртта на своята съпруга.
Процесът започна.
Прокурорът Делма призова свидетеля Теофилос, лейтенант от полицията.
— Бихте ли ни разказали какво видяхте, когато влязохте във вилата на Демирис?
— Столовете и масите бяха обърнати. Вътре цареше истински хаос.
— Имахте ли впечатление, че се е водила борба?
— Да, господине. Имах чувството, че там са върлували крадци.
— И намерихте окървавен нож на мястото на престъплението, така ли?
— Да, господине.
— Открихте ли отпечатъци по дръжката на ножа?
— Да.
— Чии бяха те?
— На Константин Демирис.
Погледите на съдебните заседатели се извърнаха към Демирис.
— Какво открихте, когато претърсихте къщата?
— На дъното на един шкаф намерихме окървавени бански гащета с инициалите на Демирис.
— Възможно ли е да са били в къщата отдавна?
— Не. Бяха още мокри.
— Благодаря ви.
Ред бе на Наполеон Котас.
— Детектив Теофилос, вие имахте възможност да говорите лично с обвиняемия, нали?
— Да, господине.
— Как бихте го описали?
— Ами — Детективът погледна към Демирис. — Бих казал, че е едър мъж.
— Силен?
— Да.
— Във всеки случай, не е човек, комуто е било необходимо да направи мебелите в една стая на пух и прах, за да убие жена си?
— Възразявам — скочи на крака Делма.
— Възражението се приема. Нека адвокатът на защитата се въздържа от насочващи въпроси.
— Моля да ме извините, ваше благородие — рече Котас и отново се обърна към свидетеля. — След разговора си с Константин Демирис бихте ли казали, че той е умен човек?
— Да, господине. Не мисля, че човек може да натрупа такова богатство, без да е изключително умен.
— Напълно съм съгласен, лейтенант. Оттук възниква и любопитният въпрос: Как е възможно такъв човек да сглупи толкова, че извършвайки убийство, да остави след себе си нож с отпечатъци, бански гащета, напоени с кръв…? Не смятате ли, че това е необичайно глупаво?
— Във вълнението си убиецът върши необикновени неща.
— Полицията открила златно копче от сако на Демирис. Предполага се, че той е бил с това сако по време на убийството.
— Да, господине.
— И това е съществена част от доказателствата срещу Константин Демирис. Според хипотезата на полицията съпругата му го е откъснала, когато се е бранила от ударите му.
— Точно така.
— Ние имаме работа с човек, който е твърде внимателен към облеклото си. Едно копче е откъснато от сакото му, но той не го забелязва. Прибира се у дома с това сако и все така не забелязва липсата на копчето. Съблича се, закача сакото в гардероба и продължава да не забелязва нищо. От което става ясно, че обвиняемият е не само глупав, но и сляп.
На свидетелското място застана господин Кателанос. Собственикът на детективската агенция се мъчеше да извлече максимална полза от вниманието, с което бе заобиколен.
— Вие сте собственик на частна детективска агенция, така ли? — попита Делма.
— Да, господине.
— Няколко дни преди да бъде убита, госпожа Демирис ви е посетила?
— Точно така, господине.
— Защо дойде при вас?
— Търсеше защита. Заяви, че има намерение да се разведе със съпруга си, а той я заплашил с убийство.
В залата се разнесе шепот.
— Значи според вас госпожа Демирис бе много разтревожена.
