— Нямам представа. Погрижете се да я обслужите добре.
И тъй като водеше делото за развод на Елен, на Шарл му се налагаше да я вижда често. Прекалено често според него. Обаждаше му се по телефона и го канеше на вечеря във вилата си в Ле Весине, за да поговорят за делото, или пък го канеше на опера и в къщата си в Дьовил. Шарл непрекъснато се опитваше да й обясни, че делото е много леко и че няма да има никакви проблеми да получи развод, но Елен — тя настоя да я нарича Елен, за да го притесни още повече, — му каза, че й е необходимо да бъде успокоявана непрекъснато. По-късно се сещаше за това с горчива усмивка.
През седмиците, последвали първата им среща, Шарл започна да подозира, че Елен Рофи се интересува от него в романтичен план. Не можеше да го повярва. Той бе никой, а тя бе член на една от най-известните фамилии, но Елен не го остави да се съмнява относно намеренията й.
— Аз ще се омъжа за теб, Шарл.
Никога не бе мислил да се жени. С жените не се чувстваше добре. Освен това не обичаше Елен. Не беше дори сигурен дали я харесва. Суетенето и вниманието, с които я посрещаха, където и да отидеха, го смущаваха. Попаднал бе в центъра на вниманието, тъй като тя бе известна личност, а с подобна роля не бе свикнал. Усещаше болезнено и пълната противоположност помежду им. Нейната претенциозност бе обидна за консервативния му характер. Тя налагаше модни тенденции и бе образец за очарователност, докато той — той бе един обикновен, с нищо незабележителен адвокат на средна възраст. Не можеше да разбере какво намира в него Елен Рофи. Нито пък другите можеха да разберат. Поради добре известните й занимания с опасни спортове, които обикновено бяха чисто мъжка територия, се носеха слухове, че Елен Рофи е защитник на движението за права на жените. В действителност тя презираше движението и се отнасяше с недоверие към концепцията за равноправие. Не виждаше никаква причина да се разрешава на мъжете да бъдат равноправни с жените. Хубаво е да има мъж наоколо, когато е необходимо. Мъжете не са особено интелигентни, но могат да бъдат научени да поднасят и палят цигари, да изпълняват поръчки, да отварят вратите пред дамите и да създават удоволствия в леглото.
От тях стават чудесни домашни питомци, обличат се и се къпят сами и са научени да ходят в тоалетната.
Елен Рофи бе притежавала не един плейбой, множество храбреци, богаташи и чаровници. Но никога не бе притежавала мъж като Шарл Мартел. Знаеше точно какво представлява той — едно нищо. Парче безцветна глина. И точно в това се състоеше предизвикателството. Възнамеряваше да го превземе, да го моделира и да види какво може да направи от него. А след като Елен Рофи взе решението си, за Шарл Мартел не оставаше никаква друга възможност.
Ожениха се в Ньой и прекараха медения си месец в Монте Карло, където Шарл загуби девствеността си и всичките си илюзии. Беше си правил планове да се върне в адвокатската фирма.
— Недей да ставаш глупак — заяви му младоженката. — Да не си мислиш, че съм искала да се омъжа за чиновник? Ще започнеш в семейния бизнес. Един ден ще го ръководиш. Ние ще го ръководим.
Елен уреди Шарл да започне работа в парижкия клон на „Рофи и синове“. Той й докладваше за всичко, което ставаше там, а тя го насочваше, помагаше му и му подсказваше какви предложения да прави. Шарл напредна бързо. Скоро започна да отговаря за дейността във Франция и стана член на Управителния съвет. Елен Рофи го превърна от невзрачен адвокат в ръководител на една от най-големите корпорации в света. Това би трябвало да го накара да се чувства щастлив. Но той се чувстваше нещастен. Още от първия момент на брака им Шарл осъзна, че жена му напълно доминира над него. Определяше му къде да си шие дрехите, къде да си поръчва обувките и ризите. Направи го член на елегантния „Жокей Клуб“. Елен се отнасяше с Шарл като с жиголо. Заплатата му се изпращаше направо на нея и тя му отпускаше обидно малки суми. Ако се нуждаеше от допълнителни средства, Шарл трябваше да помоли Елен. Караше го да й се отчита за всяка минута от свободното си време и бе постоянно на нейно разположение. Изглежда й бе приятно да го унизява. Обаждаше му се по телефона в службата и му нареждаше да се върне незабавно вкъщи с бурканче крем за масаж или някаква друга подобна глупост. Когато пристигаше, тя бе вече в спалнята и го очакваше разсъблечена. Бе ненаситна като звяр. Шарл бе живял с майка си до трийсет и три годишната си възраст, когато тя бе починала от рак. Откакто се помнеше, майка му бе инвалид. Шарл трябваше да се грижи за нея и не му оставаше време да мисли за момичета или пък за женитба. Тя му бе в тежест и когато почина, Шарл си мислеше, че ще усети свободата. Вместо това започна да усеща колко е загубил. Нямаше интерес към жените или към секса. В момент на наивно откровение бе обяснил на Елен как се чувства, когато тя за първи път бе заговорила за брак.
— Моето… либидо не е много силно — бе й заявил той.
Елен се бе засмяла.
— Бедният Шарл. Не се тревожи за секса. Обещавам ти, че ще ти хареса.
Но той го намрази. Това като че ли създаваше допълнително удоволствие на Елен. Подиграваше му се заради немощта му и го заставяше да върши отвратителни неща, от които се чувстваше унизен и му прилошаваше. Самият сексуален акт бе достатъчно унизителен.
Но Елен обичаше да експериментира. Шарл никога не знаеше какво може да очаква. Веднъж в момента, в който получаваше оргазъм, тя постави натрошен лед върху тестисите му, а друг път навря в ануса му електрически кабел. Шарл се ужасяваше от Елен. Тя го караше да мисли, че тя е мъжът, а той жената. Опита се да запази гордостта си, но, уви, не можеше да посочи нито една област, в която Елен да не го превъзхожда. Тя притежаваше блестящ ум. Знаеше толкова за правните въпроси, колкото и той, но доста повече за бизнеса. Прекарваше с часове в разговори за компанията. И никога не й омръзваше.
— Помисли си само за цялата тази мощ, Шарл! „Рофи и синове“ може да разори или да оправи икономиката на половината от страните в света. Аз би трябвало да ръководя компанията. Прадядо ми е нейният основател. Тя е част от мен.
След всеки подобен изблик Елен ставаше сексуално ненаситна и Шарл бе принуждаван да я задоволява със способи, за които не беше си и помислял. Започна да я ненавижда. Единствената му мечта бе да се махне от нея, да избяга. Но за това му бяха нужни пари.
Един ден по време на обяд приятелят му Рене Дюшамп спомена, че има възможност да направи състояние.
— Един от чичовците ми, който притежаваше голямо лозе в Бургундия, почина наскоро. Лозето ще бъде предложено за продан — десет хиляди акра първокласен регион с контролиран произход. Запознат съм с нещата отвътре — продължи Рене Дюшамп, — като член на семейството. Нямам достатъчно пари, за да сключа сделката сам, но ако участваш с мен, можем да удвоим парите за една година. Поне ела да го видиш.
Понеже Шарл не можеше да си позволи да признае пред приятеля си, че няма никакви пари, отиде просто да огледа земята по стръмните червени склонове на Бургундия. Остана дълбоко впечатлен.
Рене Дюшамп обясни:
— Всеки от нас ще вложи по два милиона франка. След година ще имаме по четири милиона.
Четири милиона франка! Това би означавало свобода, спасение. Би могъл да изчезне някъде, където Елен нямаше да може да го намери.
— Ще си помисля — обеща Шарл на приятеля си.
И наистина започна да мисли. Ден и нощ. Това бе шансът в живота му. Но как? Шарл знаеше, че е невъзможно да заеме пари, без Елен да не научи веднага. Всичко бе на нейно име — къщите, картините, колите, бижутата. Бижутата… красивите, безполезни накити, които пазеше заключени в сейфа в спалнята. Постепенно идеята се оформи. Ако можеше да измъкне бижутата й, едно по едно, би могъл да ги замени с копия и да заеме пари срещу истинските бижута. След като направи големия удар с лозето, просто ще върне бижутата. И ще има достатъчно пари да изчезне завинаги.
Шарл позвъни на Рене Дюшамп и му съобщи с разтуптяно сърце:
— Реших да се включа.
Първата част от плана го изпълваше с ужас. Налагаше се да отвори сейфа и да открадне бижутата на Елен.
Шарл толкова много се изнерви в очакване на ужасното дело, което се готвеше да извърши, че едва ли бе способен да работи. Прекарваше дните си като някакъв автомат, като нито чуваше, нито виждаше какво
