квадратна и издадена. Дълбоко в себе си Фрида бе красива — девойка, заключена зад лице и тяло, с които Бог си бе направил някакъв небесен майтап. Но хората виждаха само външността. Освен Паул. Нейният Паул. Така мислеше Фрида, неразбираща, че той е привлечен единствено от зестрата, в която виждаше възможност за бягство от кървищата на говеждите и свински мозъци. Мечтата на Паул беше да започне собствен бизнес и да спечели достатъчно пари, за да се посвети изцяло на любимата си поезия.
Фрида и Паул прекараха медения си месец в една страноприемница край Залцбург, намираща се в запазен старинен замък на брега на красиво езеро, заобиколено от гори и ливади. Фрида преживяваше във въображението си стотици пъти сцената на първата брачна нощ. Как Паул ще заключи вратата, ще я прегърне и ще й шепне ласкави думи, докато я съблича. Устните му ще намерят нейните и после бавно ще се плъзнат по голото й тяло, както правеха в малките зелени книжки, които тя тайно четеше. Членът му ще бъде твърд и гордо изправен като германския флаг. Паул ще я занесе на ръце до леглото (или по-сигурно ще бъде, ако
Действителността я връхлетя като шок. Вярно, че като стигнаха в стаята, Паул заключи вратата. След това реалността и мечтата станаха съвсем чужди една на друга. Докато Фрида гледаше, Паул бързо си свали ризата и откри хилавите си, голи гърди. После си събу панталоните. Между краката му висеше тънък, безформен пенис, покрит от кожичка. По нищо не съвпадаше с картинките, които бе гледала. Паул се изтегна на леглото и зачака. Фрида осъзна, че той я чака да се съблече. Тя бавно започна да сваля дрехите си. „Е, големината не е всичко — каза си Фрида. — Паул сигурно ще бъде чудесен любовник.“ Миг по-късно тръпнещата младоженка се събра с младоженеца на сватбения одър. Докато тя чакаше да чуе нещо романтично, Паул се изтъркаля върху нея, направи няколко бода и се върна обратно. За смаяната булка всичко свърши преди да е започнало. Колкото до Паул, неколцината му сексуални изживявания бяха все с Мюнхенски курви и той посегна към портфейла, преди да се усети, че вече не трябва да си плаща. Отсега нататък беше безплатно. Дълго след като той заспа, Фрида остана будна. Опитваше да не мисли за разочарованието си. „Сексът не е всичко, — се утешаваше тя. — Моят Паул ще бъде чудесен съпруг.“ Както се оказа, тя отново бе сгрешила.
Малко след медения месец Фрида започна да вижда Паул в по-реалистична светлина. Тя бе възпитана според немските традиции за
Паул не се интересуваше от нищо друго освен от стиховете си и Фрида започна да осъзнава, че те просто бяха много лоши. Постепенно се убеди, че Паул е далеч от желаното във всички области, за които тя се сещаше. Там, където той бе нерешителен, Фрида бе твърда. В бизнеса, където Паул бе глупав, тя бе умната. В началото само седеше и тихо страдаше, гледайки как мъжът й пилее хубавата зестра за сърдоболните си идиотщини. Но когато се преместиха в Детройт, тя не издържа. Един ден нахълта в месарницата на мъжа си и седна зад касата. Окачи табела: „ВЕРЕСИЯ НИКОМУ“. Съпругът й се ядоса, но това бе само началото. Фрида вдигна цените, започна да рекламира, обсипа квартала с листовки и бизнесът потръгна за един ден. От този момент Фрида взимаше важните решения, а Паул ги изпълняваше. Разочарованието я бе превърнало в тиран. Откри в себе си дарба да се справя с хората и нещата и стана непреклонна. Фрида решаваше къде да се влагат парите, къде да живеят, къде да почиват и кога е дошло времето да имат дете.
Една вечер тя обяви решението си на Паул и го застави да работи по въпроса, докато нещастникът едва не получи нервна криза. Страхуваше се, че толкова секс ще навреди на здравето му, но Фрида бе решителна жена.
— Вкарай ми го — нареждаше тя.
— Не мога — протестираше Паул. — Не ще.
Фрида хващаше повехналия малък пенис и дръпваше кожичката назад. Когато нищо не ставаше, тя го поемаше в устата си —
Три месеца след като започнаха, Фрида каза на мъжа си, че може да отдъхне. Беше бременна. Паул искаше момиче, а Фрида — момче, така че никой от познатите им не бе изненадан, когато се роди момче.
По настояване на Фрида детето се роди вкъщи, с помощта на акушерка. Всичко мина нормално до самото раждане. Но след като детето бе извадено на бял свят, всички, събрали се около леглото останаха шокирани. Новороденото бе напълно нормално, с изключение на пениса. Членът на бебето бе огромен. Клатеше се като надут, несъразмерен придатък към невинните детски кълки.
„На баща му не е такъв“ помисли Фрида със страшна гордост.
Нарече го Тобиас, на името на един от общинските съветници, живеещ в техния квартал. Паул каза на Фрида, че той ще поеме възпитанието на момчето. Все пак, нали бащата е затова — да отгледа сина си.
Фрида слушаше с усмивка и рядко пускаше Паул близо до детето. Тя го отгледа. Направляваше го с тевтонска хватка и кадифената ръкавица нямаше място при нея. На пет години Тоби беше слабо, тънкокрако дете с хитро личице и майчините сини като незабравка очи. Тоби обожаваше майка си и копнееше за нейното одобрение. Обичаше тя да го вдига и да го слага на широките си бедра, така че да може той да притисне глава дълбоко в скута й. Но Фрида нямаше време за такива неща. Тя бе заета с прехраната на семейството. Обичаше малкия Тоби и бе убедена, че той няма да израсне слабохарактерен като баща си. Фрида искаше всичко, което Тоби прави да бъде идеално. Когато тръгна на училище, тя преглеждаше домашните му и ако имаше нещо, с което той да не може да се справи, майката казваше застрашително:
— Хайде момче, запретвай ръкави!
И стоеше над него, докато не реши задачата. Колкото по-строга бе към него, толкова повече той я обичаше. Изтръпваше при мисълта, че може да я разочарова. Наказанията й идваха светкавично, а поощренията — бавно, но тя вярваше, че това е за доброто на Тоби. От първия миг, когато взе момчето в ръце, тя знаеше, че един ден той ще бъде известен и уважаван мъж. Не беше наясно как и кога, но беше убедена, че ще стане точно така. Сякаш Бог шепнеше в ухото й. Още преди синът й да порасне толкова, че да разбира какво му казва, тя започна да приказва с него за великото му бъдеще и никога не престана. И така, още съвсем млад, Тоби заживя с убеждението, че ще стане известен, без да знае как и защо. Знаеше само, че майка му не може да греши.
Едни от най-щастливите мигове в живота на Тоби бяха, когато седеше в огромната кухня над домашните си, а майка му готвеше, изправена зад голямата старомодна печка. Оттам се разнасяха небесни ухания — на гъста черна бобена чорба с плуващи в нея цели наденици, на чинии със сочна кървавица, на картофени кюфтета с крехка кафява дантелена корица. Друг път стоеше над голямата готварска маса в средата на кухнята и месеше тесто с дебелите си здрави ръце. После ръсеше над него леки брашнени снежинки и като с магия превръщаше тестото в пай с ябълки или сливи, от който ти се пълнеше устата със слюнка. Тоби отиваше до нея, обгръщаше с ръцете си голямото тяло, а лицето му стигаше едва до кръста й. Възбуждащият мускусен женски мирис ставаше част от всички кухненски аромати и неизбликналата му сексуалност се пробуждаше дълбоко в него. В такива мигове Тоби с радост би умрял за нея. Оттук до края на живота му с миризмата на пресни ябълки в масло неминуемо идваше в съзнанието и образът на майката, ясен и жив.
Тоби бе на дванайсет години, когато един следобед при тях дойде махленската клюкарка госпожа Дъркин.
Тя бе костелива жена с палави, черни очи и неуморен език. Когато си тръгна, Тоби започна да я имитира, а майка му се заливаше от смях. Момчето като че ли за първи път я чу да се смее. От този миг нататък Тоби постоянно търсеше начини да я развесели. Правеше невероятни имитации на купувачите в месарницата, на учителите и съучениците си, а майка му гръмогласно, се смееше.
Тоби най-сетне бе открил как да спечели одобрението й.
Поиска роля в една училищна пиеса, „Нямаш сметка, Дейвид“, и получи главната. На премиерата майка
