— Ако съдията все пак запита за определена вина — не казвам, че непременно ще го направи, но всички плуваме в непознати води в това отношение, — какво ще кажеш?
— Не знам — каза Ричард. Той разглеждаше шарките на мрамора под върховете на обувките си; приличаха му на малки разбиващи се вълни. — Имахме политически разногласия. Караше ме да ходя на походи за мир.
— Някакво физическо насилие?
— Съвсем малко. Незначително може би. Наистина ли мислиш, че ще питат такива неща? Този развод без вина ли е, или не?
— Разводът без вина е tabula rasa за този щат. Засега, Дик, така го схващаме. Не знам как ще постъпи. Трябва да сме подготвени.
— Е, добре, освен в политиката не си подхождахме кой знае колко и в сексуално отношение.
Въздухът между тях стана лепкав; и за баща му половата тема беше деликатна територия. Дишането на адвоката стана мъчително.
— Значи си в състояние да заявиш, че е била налице характерова и емоционална несъвместимост?
Това беше дълбоко невярно, но Ричард кимна:
— Ако се наложи.
— Това е достатъчно.
Адвокатът сложи голямата си ръка върху мишницата на Ричард и я стисна. Това интимничене, това дишане, това изражение на постоянна напрегнатост и насилена дружелюбност, този старомоден костюм и папката, пъхната под мишницата му като сгънати листи с работни графици — всичко се проясни пред погледа на Ричард: той беше треньорът, а Ричард играч, на път да вкара победния си гол, или плувец преди безумния си скок от високото.
— Хайде.
Влязоха двама по двама. Празната съдебна зала имаше тържествен вид; резбованият перваз беше боядисан в тревистозелено. Прозорците гледаха към прастара река, черна от промишлените отпадъци. Древни съдници гледаха от мозайките. Ричард и Джоун стояха неловко разделени, докато двамата адвокати се съвещаваха. Той й намигна: „Ами сега?“ Тя му отвърна с жест: „Нямам представа.“
— Да, да — пропя безплътен глас и съдията с разлюляна тога влезе усмихнат в залата. Беше дребен човечец с изострени черти и лъскаво, розово лице; това лице заявяваше, че той е непогрешимо добър и че никога няма да умре. Съдията застана прав и им кимна. После се настани на стола си. Адвокатите минаха напред, за да се консултират шепнешком с него. Без да усети, Ричард се доближи до Джоун — единственият одушевен предмет в залата, който не го отвращаваше.
— Като карикатура на Домие! — прошепна тя за картината, която се разиграваше пред тях. Адвокатите се разделиха. Съдията ги повика с пръст. Той беше толкова чистичък, че усмивката му скърцаше. Показа на Ричард лист хартия, беше клетвената декларация.
— Това вашият подпис ли е? — попита го той.
— Да — каза Ричард.
— Поддържате ли, както се твърди в този документ, че бракът ви е непоправимо разстроен?
— Поддържам.
Съдията се обърна към Джоун. Гласът му леко се смекчи.
— Този подпис ваш ли е?
— Да. — С крайчеца на окото си Ричард долови гласа й като живителна струя, изпълнена с малки цветни дъги.
— Вярвате ли, че бракът ви е непоправимо разстроен?
Пауза. Ричард знаеше, че тя не вярва. Джоун каза:
— Да.
Съдията се усмихна и им пожела всичко най-хубаво, адвокатите си отдъхнаха облекчено и веднага забравиха за двамата Мейпъл, увлечени във весел брътвеж по правни въпроси — размишляваха как ли ще бъде по-нататък с разводите без вина, спомняха си за някогашните набързо претупани дела в Алабама. Изоставени сами да завършат церемонията, Джоун и Ричард едновременно отстъпиха на крачка от подсъдимата скамейка и застанаха един до друг, в нерешителност. Най-сетне Ричард се сети какво трябва да стори — той я целуна.
Информация за текста
© 1976 Джон Ъпдайк
© 1985 Румяна Слабакова, превод от английски
© 1985 Златко Ангелов, превод от английски
John Updike
Here Come the Maples, 1976
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15373]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
1
Действието се развива в щата Масачузетс, чиято столица е Бостън. Място на сватбата е градчето Кеймбридж, в непосредствена близост до Бостън. — Б.пр.
