Сякаш една сянка, която се бе прокрадвала между думите й, сега се метна насреща му.
— Не. Разправят ли нещо?
— Това само да ви покаже колко са злобни. Говорят, че жена ви има нещо от „боята“. — На Ралф му бе необходим един миг, за да осъзнае, че става дума за негърска жилка. Засмя се; какво друго?
И жената на лекаря се засмя; ала сините й очи изпод русите вежди се бяха вперили в него и зениците им бодяха като иглички. Тя очакваше спокойствието на лицето му да се пропука и истината да се изплъзне оттам.
— Сигурно защото е толкова мургава — обясни тя. — Възчерничка.
Ралф проследи как езикът й помръдва, докато тя произнасяше изпитателно последната дума. Детинското любопитство подклаждаше женската й злоба.
Кръвта закипя в жилите му. Не знаеше как да приеме обидата. Гневът му се вкопчи в нападателя. Впи зъби в нелепото обвинение.
— Тя просто почернява бързо — такава й е кожата.
— И знаете ли — продължи тя, като не преставаше да боде лицето му с очи-карфички, — казват, че именно затова сте дошли на тоя остров. Тук туристи не идват, още по-малко пък с деца. Разправят, че понеже жена ви има негърска кръв, не ви искат в хотелите на по-оживените острови.
Бе сигурен, че този сполучливо скроен аргумент е изцяло неин.
— Дойдохме тук, защото е по-евтино — каза той.
— Разбира се — съгласи се тя. — Разбира се. — И се изкикоти, като усети, че сама се е изложила на отбранителните му удари.
— Но те не могат да повярват. Смятат, моля ви се, че всички американци са богати. — Ралф знаеше, че всъщност тя и докторът са убедени именно в това.
Той се надигна и от краката му се посипа мокър пясък. В усилие да обуздае вълнението си на няколко пъти изстреля във въздуха залпове смях, сякаш всеки миг осъзнаваше по новому абсурдното положение. Изгледа я отгоре и рече:
— Е, това обяснява защо тя им допада повече от мен.
Източила шия да го проследи с поглед, сега жената на лекаря отпусна глава на пясъка. Подложи едната си ръка под тила, а с другата засенчи очи. Лишени от очите, устните й изглеждаха безформени и вдървени.
— О, не — рече тя. — Те я мразят, защото това й се разминава.
Този път смехът му увисна нелепо и това го унижи.
— Смятам пак да се потопя — рече той. — Преди да е отслабнало слънцето.
— Няма да отслабне — отвърна едва чуто тя.
От сигурното убежище на водата той гледаше как неговата мургава жена води двете му светлолики, обгорели деца по плажа. Разстоянието между тях и неподвижното тяло на жената на лекаря намаля; той понечи да изкрещи предупредително, но в следващия миг се усмихна, като си представи с какъв кикот щеше да бъде посрещната тая история по време на някой коктейл, когато се върнеха у дома. Внезапно се почувствува виновен пред жена си. Беше я предал. Сериозността му бе недостойна за нея. Тя би поискала да е казал: да, баба й е брала памук в Алабама, тия неща в Америка са естествени, няма за какво да се притесняваме. Но той съзря, подобно на жива сянка, мярнала се във водата, че смешното в този отговор можеше да съществува и да се долови единствено при едно огромно, несъзнателно самочувствие за расово превъзходство. След като тази среда бе отровена, всичките й обитатели бяха заразени. Осъзна, че той и жената на лекаря са кръстени заедно; ненавиждаше сините й очи, защото бяха забодени и на неговото лице, мразеше дъха й, защото тя (така ли бе?) умираше. Вината му не можеше да бъде ясно разграничена. Бе объркана и гъста като лепкава каша. Той продължи да се потапя заднишком в океана, докосвайки накъдреното дъно с върха на пръстите си, докато водата го погълна до шия. Нещо — водорасло или пулсът на някакво течение — близна прасеца му. Той се метна по корем и надникна надолу, но не можа да види нищо. Боеше се от акулите, но и от жената на лекаря се боеше, тъй че бе увиснал между тях и раната на срама му кървеше, ала водата опрощаваше всичко.
Информация за текста
© 1961 Джон Ъпдайк
© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски
John Updike
The Doctor’s Wife, 1961
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15361]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
