— Ще се справи. Какво искаш да си поръчаме? Страшно ми се припи кафе след оня разговор.
— Там, където правят палачинки, след 128-а улица, още не си седнал и ти носят кафето.
— Палачинки ли? Сега? Шегуваш ли се? Мислиш ли, че няма да повърнем, ако хапнем нещо?
— Лошо ли ти е?
— А, не. Чувствувам се някак размекнат и въздушен, но това вероятно е от самовнушение. Не мога да я разбера тая теория, уж си дал нещо, а все още го имаш. Какво беше това сплин?
— Не знам. Сангвиниците ли се определяха по него?
— Господи. Съвсем съм ги забравил телесните течности. Какви бяха другите… слуз и жлъчка.
— Според Хипократ имаше два вида — зелена и черна жлъчка.
— Трябва да ти се признае, Джоун, че си учена жена. От Нова Англия сте все такива.
— Ами като не ставаме за леглото…
— Точно така. Изцеди ми кръвчицата и после ме тормози.
Но в казаното нямаше гняв; всъщност той й напомни за предишния им разговор, че да може сега да върне назад думите си, да ги заличи. Изглежда, това подействува. В закусвалнята, където сервираха само палачинки, в този ранен час беше безлюдно и тихо. Почувствуваха се някак неловко. Все едно си бяха определили среща — двама души, които вече нямат много общо помежду си, но все пак са достатъчно близки, за да приемат този факт без излишни приказки. Разнежен при вида на изцапаните й с боровинково сладко зъби, той поднесе огън към цигарата й и рече:
— Ей, страшно ми хареса ти в кръводарителната зала.
— Интересно защо.
— Беше толкова смела.
— И ти също.
— Но от мен се очаква. Нали съм мъж. Ей, не го казах сериозно онова, че не ставаш за леглото.
Момичето пак им наля кафе и остави сметката.
— Обещавам никога, никога повече да не играя туист, нито ча-ча, нито дори шотландска джига с Марлин Бросман.
— Не се занасяй. Все ми е едно.
Казаното бе равносилно на позволение, но предизвика обратен ефект — подразни го. Това нейно ужасно самодоволство! Защо не се бореше? Той положи огромни усилия да възстанови мира, като взе сметката с театрален жест и рече великодушно, уж че бяха на среща и той е млад и зелен, недодялан ухажор:
— Аз ще платя.
Но като надникна в портфейла си, видя там един-единствен изпомачкан долар. Не разбра защо това го ядоса толкова: може би защото беше само един.
— По дяволите — изруга той и го размаха под носа й. — Погледни! Цяла седмица се трепя заради теб и тия ненаситни зверчета и накрая какво? Имам един-едничък гаден, смачкан долар.
Ръцете и се отпуснаха върху чантичката, пъхната отстрани, но погледът й не се отделяше от него. За отбрана или за нападение, Джоун пак надяна на лицето си оня порцеланов щит от неестествено хладнокръвие.
— Ще си поделим сметката — рече тя.
Информация за текста
© 1963 Джон Ъпдайк
© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски
John Updike
Giving Blood, 1963
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15363]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
1
Нова Англия се нарича исторически сформираният район в североизточната част на САЩ, включващ щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмънт, Кънетикът, Роуд Айланд. — Б.пр.
2
Английското име Джоун отговаря на Жана. — Б.пр.
3
Мейпълови (Maples) означава червени кленове — Б.пр.
