— Много ми дойде наведнъж. Сигурно Форумът ми подействува угнетяващо. Миналото тук така натежава. Пък и обувките ми убиваха.
— Тук е Рим, мили. В тоя град човек трябва да е щастлив.
— Вече съм щастлив. Хайде да ставаме. Сигурно умираш от глад. Дай да хапнем нещо.
— Нима? Ще можеш ли да ядеш?
— Напълно. Мина ми вече.
И наистина, освен едно леко дразнение, по-скоро като спомен, който се стопи още с първата хапка милански колбас, нямаше му нищо. Мейпълови отново се впуснаха да обикалят из Рим и в този град на безброй стъпала, на полегати, раздиплящи се гледки, на многопрозоречни стени в кафяви и жълточервеникави тонове, на огромни здания, така просторни, че все едно си под открито небе, те двамата почувствуваха, че са разделени. Не физически, защото почти не се изпускаха от очи. Ала все пак най-сетне се бяха разделили. И двамата го разбраха. Станаха мили един към друг, весели и спокойни като в дните преди сватбата. Бракът им се бе свлякъл на земята, като лозница, чието обрасло в бурени стебло призори е било съсечено погрешка от престарял градинар. Крачеха, ръка за ръка, през цялостни на вид ансамбли от сгради, които пред изпитателните им погледи се разцепваха на отделни части от стилове и епохи. В един миг тя се обърна към него и рече:
— Мили, разбрах къде ни е грешката. Аз съм антична, а ти си бароков.
Пазаруваха, разглеждаха града, спяха и ядяха. Седнал срещу нея в последния от ресторантите, които, подобно на оазиси от ленени покривки и вино, бяха поддържали живота на тия безметежни елегични дни, Ричард проумя, че Джоун е щастлива. Лицето й, освободено от напрежението на надеждата, бе гладко и спокойно; жестовете й бяха придобили ироничната игривост на младостта. Тя се захласваше по всичко наоколо; и гласът й, в мига, когато се наведе да му прошепне нещо за жената и красивия мъж на съседната маса, беше забързан, сякаш въздухът, който вдишваше учестено, бе разреден и лек. Тя изглеждаше щастлива и ревнив към щастието й, той пак загуби желание да я напусне.
Информация за текста
© 1964 Джон Ъпдайк
© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски
John Updike
Twin Beds in Rome, 1964
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15366]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
1
На английски Неапол се произнася Нейпълс, а Мейпълови — Мейпълс — Б.пр.
2
Италиански склулптор (1901–1980). — Б.пр.
3
Италиански художник (1808–1982). — Б.пр.
4
Изходът (итал.). — Б.пр.
