— Не, не мисля, че е глупаво — беше отговорът.
Един месец след сбиването на съпрузите Ърва Розалинд посрещна Джордж на вратата с думите: „Случи се най-невероятното нещо на света!“
— Не се и съмнявам.
Той се качваше по стълбите; една жена, която живееше на третия етаж, бе взела с него асансьора и понеже спреше ли веднъж, той имаше навика да се връща обратно на партера, Джордж бе слязъл с нея и сега качваше пеша двата етажа нагоре. Денят му беше съкрушителен. Най-обещаващата възможност да замине с делегация на Съединените щати за един международен панаир в Басра видимо пропадна. Четирийсет и пет минути чака господин Герен да се появи отново, след което му отговориха само, че разполагат с ограничени средства. Беше толкова отчаян, че се бутна в едно кино за трийсет и осем цента билетът, но филмът с Барбара Стануик беше толкова стар и противен, че още малко да му прилошее и той си излезе. В една закусвалня на Трийсет и трета улица му взеха долар и десет цента за сандвич с пуешко месо, чаша мляко и кафе. Когато подаде на касата петдоларова банкнота, поискаха му да добави още тринайсет цента надценка и вместо да върнат рестото в протегната му ръка, изброиха му го на тезгяха. Сякаш той гъмжеше от бацили. На път за вкъщи тълпите, задръстващи подлезите, роящи се по кръстовищата, провиращи се, подмятащи остроумия, наподобяваха всеобхватна зараза. Вече трети месец търсеше работа. Заплатата на Розалинд от универсалния магазин, където тя прекарваше едва по шест часа на ден, сега, когато бяха постихнали стълпотворенията по Великден, не покриваше наема и храната. Чандлърови стопяваха спестяванията си с по петдесет долара на месец.
Розалинд бе застанала помежду него и вратата. Това подразни Джордж; беше уморен.
— Почакай — спря го Розалинд. Вдигнала ръка, тя удължаваше насладата си. — Виждал ли си някой от семейство Ърва напоследък? Спомни си.
— Него изобщо не съм го виждал. От дъжд на вятър с госпожата попадаме заедно в асансьора.
След първия им разговор той повече не бе закачал госпожа Ърва на тази тема, пък и приликата между докараната до лудост, полугола нещастница от онази нощ и тази стегната дребна женица с кичури прошарена коса, с черни копчета от горе до долу на блузата и с оранжева уста, изчервена извън очертанията на горната устна, бе толкова нищожна, че на Джордж му беше съвсем лесно да обсъжда с нея времето или лошото поддържане на сградата, като че ли нямаха нищо по-важно да си кажат.
— Какво ти става? — попита Джордж, след като Розалинд замълча един миг с онази глуповата веселост, изписана върху лицето й.
— Виж, ефенди — каза тя, отваряйки вратата. Цялата стая бе изпълнена с цветя: бели, розови, жълти, с дълги стъбла, застинали, във вази, кани и кошчета за боклук, пръснати на букети по маси и столове, по пода. Джордж не знаеше кои цветя как се казват, но тези бяха доста разпространен вид — големи и трайни. От дългите им невежи и сложни лица лъхаше доброжелателство. Въздухът в стаята беше придобил хладната свежест на цветарница.
— Докараха ги с едно голямо комби. Госпожа Ърва каза, че снощи ги използували за украсата на някакъв банкет и организаторът наредил да ги дадат на главния готвач. А господин Ърва сметнал, че ще е хубаво да ги подари на нас. За да покаже, че всичко е наред между нашите две семейства, каза госпожа Ърва…
Джордж застина, изумен. Всяка мисъл беше пометена от съзнанието му; не виждаше нищо друго освен цветята; те струяха през очите му. По-късно, сред смрадта и неприветливостта на Басра, всеки път, когато обзетите от носталгия съпрузи си припомняха Америка, първи и най-ярко изплуваха в съзнанието на Джордж тъкмо тези идиотски прелести, струпани по пропитата със сажди мебел като висящите градини на Семирамида.
Информация за текста
© 1956 Джон Ъпдайк
© 1985 Светлана Каролева, превод от английски
John Updike
His Finest Hour, 1956
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15354]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
1
Правилното е Сартр (Жан-Пол), Хазлит (Уилям, 1778–1830) — английски есеист), Моъм (Съмърсет). — Б.пр.
2
Паул Клее (1879–1940) — швейцарски художник. — Б.пр.
3
Номадски племена по крайбрежието на Червено море. — Б.пр.
4
Анри дьо Монфред (1879–1974) — френски писател, автор на приключенски романи. — Б.пр.
