— Но не и него. Всъщност разбирах, че му давам нещо, от което той имаше нужда, но аз бях тази, която се чувствуваше покровителствувана. Не мога да ви опиша какво изпитвах, когато бях с него. Все едно, че земята се въртеше около мен.
— Да. — Той погледна часовника си и ноздрите му се разшириха, преди да отрони въздишка. Надигна се и обезпокоено смръщи вежди. Малко изненадана, тя поседя неподвижно още миг.
— До следващия четвъртък, нали? — попита той.
— Струва ми се, че сте прав — рече тя и на вратата се извърна да му се усмихне; това бе широка усмивка, в която се четеше и разкаяние. Той забеляза с погледа на декоратор, че белотата на тази усмивка подхожда на косата и костюма й, на бялата чантичка и на обувките. — Зле съм с нервите.
Вратата се затвори. Въздишката, напряла в гърдите му още пред нея, сякаш замря, докато тя не си отиде. Той побеждаваше, постигаше целта си. Но се чувствуваше отегчен. За миг в душата му се надигна нещо, подобно на блъбналия протест на мехурче, и останал сам, той се отпусна в креслото, сля се със спокойната повърхност на мебелите.
Информация за текста
© 1965 Джон Ъпдайк
© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски
John Updike
My Lover Has Dirty Fingernails, 1965
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15367]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
