Напразно сестрите й я молели, дуенята гълчала, a renegado ругаел под балкона — кротката малка мавританка стояла, изпълнена със съмнение и трепет пред прага на бягството, изкушавала се от сладостта на греха, но се ужасявала от неизвестността.
С всеки миг опасността да бъдат разкрити се увеличавала. Чул се далечен тропот.
— Патрулите обикалят — извикал renegado. — Забавим ли се, ще загинем. Принцесо, слизай веднага, или те оставяме.
За миг Зорахайда страшно се развълнувала, после с отчаяна решителност отвързала въжената стълба и я пуснала от балкона.
— Реших! — извикала тя. — Вече не мога да избягам! Аллах да ви води и да ви окриля, скъпи сестри!
Двете по-големи принцеси се ужасили при мисълта да тръгнат без нея и на драго сърце щели да се позабавят, за да я изчакат, но патрулът се приближавал; renegado бил бесен и бързо ги повел към подземния коридор. Те вървели пипнешком през страшен лабиринт, прорязан в недрата на планината, и успели да стигнат незабелязано една желязна врата, която извеждала извън стените. Испанците ги чакали, преоблечени като мавритански войници от охраната, водени от renegado.
Любимият на Зорахайда обезумял от скръб при нейния отказ да напусне кулата, но за ридания нямало време. Двете принцеси седнали на конете зад своите любими, преданата Кадига се качила зад renegado и всички се отправили бързо към прохода Лопе, който води от планините към Кордова.
Не били отишли далеч, когато чули от бойниците на Алхамбра да се разнася звукът на барабани и тръби.
— Бягството ни е разкрито — казал renegado.
— Имаме бързи коне, нощта е тъмна и можем да оставим далече зад себе си всички преследвачи — отвърнали испанците.
Те пришпорили конете и бързо прекосили долината. Добрали се до подножието на планината Елвира, която се врязва като нос в равнината. Renegado спрял и се ослушал.
— Засега — казал той — по следите ни няма никой, ще можем да избягаме в планините. — Докато говорел, на върха на наблюдателната кула се появил светъл огнен език.
— По дяволите! — извикал renegado. — Този огън ще вдигне на крак цялата охрана по проходите. Да се махаме! Да се махаме! Препускайте с всички сили — няма време за губене!
И те се понесли. Ударите от конските копита отеквали от скала на скала, докато летели по пътя, който обикалял скалистата планина Елвира. И както продължавали да галопират, забелязали, че на светлия огнен сигнал от Алхамбра отговорили с огньове от всички посоки — светлина подир светлина лумвала от atalayas — наблюдателните кули из планините.
— Напред! Напред! — викал renegado с неспирни ругатни.
— Към моста, към моста, преди тревогата да е стигнала дотам!
Те заобиколили планинското разклонение и стигнали до прочутия мост Пуенте де Пинос, прехвърлен над един буен поток, често обагрян с християнска и мюсюлманска кръв. Но за техен ужас в кулата на моста припламвали светлини, блестели доспехите на въоръжени мъже. Renegado спрял коня си, изправил се на стремената и се огледал. После, като направил знак на благородниците, кривнал от пътя; известно време яздел покрай реката и след това се хвърлил във водата. Благородниците извикали на принцесите да се държат здраво за тях и последвали своя водач. В началото бързото течение ги повлякло, вълните бушували наоколо, но красивите принцеси се държели здраво за своите любими, без изобщо да се оплакват. Рицарите достигнали успешно отсрещния бряг и renegado ги повел по неравни пусти пътеки и диви barrancos през недрата на планината, за да избегнат познатите проходи. Накратко, те успели да стигнат древния град Кордова, където тяхното завръщане в родината при близки и приятели било отпразнувано с голяма веселба, тъй като били от най-благородните семейства. Красивите принцеси били незабавно приети в лоното на църквата и след като станали християнки по всички общоприети правила, заживели честити.
В бързината си да опишем успешното бягство на принцесите през реката и планините забравихме да споменем за съдбата на преданата Кадига. Тя се вкопчала здраво като котка за Хюсеин Баба по време на лудия бяг през долината, пищяла при всеки скок, което станало причина за не една ругатня от страна на вероотстъпника с бакенбардите. Но когато се готвел да се хвърли с коня си в реката, тя изпитала безграничен страх.
— Не ме стискай толкова силно! — извикал Хюсеин Баба.
— Дръж се за колана ми и не се бой.
Тя се хванала здраво с двете си ръце за кожения колан, който опасвал широкоплещестия renegado, но когато той спрял с благородниците да си поеме дъх на билото на планината, дуенята вече я нямало.
— Какво се е случило с Кадига? — тревожно извикали принцесите.
— Само аллах знае! — отвърнал renegado. — Коланът ми се разкопча в средата на реката и водата го повлече заедно с Кадига. Да бъде волята на аллах! Но това беше бродиран колан и струваше доста пари.
Нямало време за губене в безсмислени съжаления и все пак принцесите наистина оплакали горчиво загубата на тяхната мъдра съветничка. Обаче тази чудесна стара жена изгубила в потока само един от своите девет живота. Като изтеглял мрежите си малко по-надолу на реката, някакъв рибар я извадил на брега и бил доста изненадан от този великолепен улов. Какво е станало сетне с мъдрата Кадига, легендата не споменава. Сигурно е обаче, че тя доказала своята мъдрост, като до края на живота си стояла далеч от Мохамед Левака.
Почти толкова малко се знае и за поведението на този проницателен монарх, когато разбрал за бягството на дъщерите си и за измяната на най-преданата прислужница. Това бил единственият случай, когато той потърсил съвет, и се знае, че никога повече не допуснал подобна слабост. Но положил големи усилия да опази най-малката си дъщеря, която не склонила да избяга. Всъщност, смята се, че тя тайно съжалявала за това. Понякога я виждали наведена над бойниците на кулата да гледа с тъга към планините на Кордова, а понякога я чували да свири на лютнята си и да пее тъжни песни, в които казват, че оплаквала загубата на сестрите си и на своя любим и самотния си живот. Умряла млада и се говори, че е погребана под кулата, а трагичната й съдба породила не една легенда.
Информация за текста
© 1984 Мария Райчева, превод от английски
© 1984 Дидид Бурилкова, превод от английски
Washington Irving
Legend of the Three Beautiful Princesses, 1832
Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009
Редакция: NomaD, 2009
Издание:
Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди
Второ издание
Издателство „Отечество“, София, 1984
Съставител и редактор: Огняна Иванова
Художник: Светлана Йосифова
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Мая Лъжева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12204]
Последна редакция: 2009-06-19 21:20:00
