чийто символичен език всички те познавали. Трудностите при общуването увеличавали очарованието и усилвали страстта, породила се по такъв необикновен начин, тъй като любовта обича да се бори с трудностите и колкото е по-бедна почвата, толкова по-буйно разцъфтява.
Промяната във вида и настроението на принцесите в следствие на тази тайна връзка изненадала и зарадвала краля-левак, но никой не ликувал така, както мъдрата Кадига, която смятала, че всичко това се дължи на нейното умение.
Накрая общуването им по този начин било прекъснато: в продължение на няколко дни пленниците не се появили в клисурата. Трите красиви принцеси напразно гледали от кулата. Напразно протягали лебедовите си шии от балкона. Напразно пеели като затворени в клетка славейчета. Нямало и следа от тримата християни — от горичката не се чувал никакъв звук. Преданата Кадига отишла да научи нещо, но скоро се завърнала с посърнало лице.
— Ох, деца мои! — извикала тя. — Знаех си аз докъде ще стигне всичко това, но вие упорито държахте на своето. Е, сега може да окачите лютните си по върбите. Семействата на благородните испанци са ги откупили, сега те са в Гранада и се готвят да се завърнат в родината си.
При тази новина трите красиви принцеси изпаднали в отчаяние. Хубавата Зайда била възмутена от нанесената им обида — да ги изоставят дори без една прощална дума. Зорайда кършела ръце, плачела, заставала пред огледалото и отново започвала да плаче. Кротката Зорахайда се навеждала от балкона и ридаела безмълвно, а сълзите й падали една подир друга върху цветята на брега, на който толкова често седели притворните испанци.
Преданата Кадига правела всичко по силите си да утеши скръбта им:
— Успокойте се, деца, човек трябва да свикне с тези неща. Такъв е животът. О, когато станете на моите години, тогава ще можете да преценявате мъжете. Обзалагам се, че тези кавалери си имат любими сред красивите испанки от Кордова и Севиля и скоро ще правят серенади под техните балкони и вече няма да се сетят за мавританските красавици от Алхамбра. Затова успокойте се, деца мои, и не мислете повече за тях.
Утешителните думи на мъдрата Кадига само засилили отчаянието на трите принцеси и през следващите два дни те били неутешими. На сутринта на третия ден добрата стара жена влязла в техните покои, изпълнена с възмущение.
— Кой би повярвал, че може да съществува такава безочливост у един простосмъртен! — възкликнала тя, веднага щом намерила думи да изрази чувствата си. — Но така ми се пада, задето ви насърчавах да мамите достойния си баща. Да не чувам повече за вашите испански кавалери!
— Защо, какво е станало, добра ни Кадига? — извикали принцесите с тревога и загриженост.
— Какво е станало ли?! Предателство е станало или нещо, което е също така лошо: предложено е предателство, и то на мен — на най-вярната поданица и най-преданата измежду всички дуени! Да, деца мои, испанските кавалери се опитаха да ме подкупят да ви убедя да избягате с тях в Кордова и да станете техни жени!
Тогава добрата стара жена покрила с ръце лицето си и дала воля на дълбокото си възмущение и мъка. Трите красиви принцеси ту побледнявали, ту се зачервявали, треперели, гледали в земята, плахо се споглеждали и мълчали. В това време старата жена се клатела напред-назад силно развълнувана и от време на време възкликвала: „Да доживея да ме обидят така! Мене, най-преданата прислужница!“
Най-сетне най-голямата принцеса, която била с най-силен характер и винаги заставала начело на сестрите си, се приближила до дуенята и като поставила ръка на рамото й, казала:
— Е, майко, ако допуснем, че искаме да избягаме с тези испанци, възможно ли е да го направим?
Добрата стара жена изведнъж престанала да се вайка и като повдигнала очи казала:
— Дали е възможно? Разбира се, че е възможно! Та нали испанците вече са подкупили Хюсеин Баба, началника на охраната, и са подготвили целия план? Но като си помисля само, че мамим баща ви, вашия баща, който ми гласува такова доверие! — При което достойната жена отново се натъжила и пак започнала да се клати напред-назад и да кърши ръце.
— Но нашият баща винаги е гласувал доверие не на нас, — казала най-голямата принцеса. — а на резетата и на решетките и се е отнасял с нас като с пленници.
— Е, това наистина е така — отвърнала старата жена, забравяйки отново скръбта си. — Вярно, че той постъпи твърде неблагоразумно — да ви затвори да вехнете тук, в тази мрачна стара кула като изсъхващи рози във ваза! Но пък да избягате от родината си?!
— Нима страната, в която ще избягаме, не е родината на нашата майка, където ще живеем на свобода? И нима всяка от нас няма да се сдобие с млад съпруг в замяна на този суров стар баща?
— Е и това е съвсем вярно и трябва да призная, че вашият баща е голям тиранин. — И като се натъжила отново, дуенята казала: — А мене тук ли ще ме оставите, за да понеса удара на неговата мъст?
— В никакъв случат, добра ми Кадига! Не може ли да избягаш и ти с нас?
— Права си, детето ми, и да си призная, когато обсъждахме този въпрос с Хюсеин Баба, той ми обеща да се погрижи за мен, ако ви придружа по време на бягството. Но все пак, деца мои, искате ли да се отречете от бащината си вяра?
— Християнството е първоначалната вяра на майка ни! — отвърнала най-голямата принцеса. — И аз съм готова да го приема, а сигурна съм, че това се отнася и за сестрите ми.
— И това е вярно! — възкликнала вече по-бодро старата жена. — Това беше първоначалната вяра на майка ви и на смъртния си одър тя горчиво се каеше, че се е отрекла от нея. Тогава аз й обещах да се грижа за вашите души и сега много се радвам, че те са на път да бъдат спасени. Да, деца мои, аз също съм родена християнка, в душата си съм останала християнка и съм решила да се върна към вярата си. Говорих за това с Хюсеин Баба, който по рождение е испанец и е от едно селище недалеч от родния ми град. Той също иска да види родината си и да се помири с църквата, а благородниците обещаха, че ако пожелаем да станем мъж и жена, когато се завърнем в родната си страна, те щедро ще ни осигурят.
С една дума, оказало се, че тази изключително мъдра и предвидлива жена е преговаряла с благородниците и с вероотстъпника и е разработила целия план за бягството. Най-голямата принцеса веднага се съгласила и нейният пример, както обикновено, определил поведението на сестрите й. Наистина най-малката се колебаела, тъй като по душа била кротка и плаха и в сърцето й синовните чувства се борели с младежката страст. Последната обаче, както обикновено, победила и тя започнала да се подготвя за бягството, като тихо си плачела и сподавяла въздишките си.
Скалистият хълм, на който е построен дворецът. Алхамбра, още в стари времена бил прорязан от подземни тунели, издълбани в скалата. Те водели от крепостта до отделни части на града и до далечни изходи по бреговете на реките Даро и Хенил. Били строени по различно време от мавританските крале като средство за бягство при внезапни бунтове или като тайни изходи за измъкване на някои лица при лична необходимост. Повечето от тях вече не съществуват, но други са останали; някои задръстени с боклук, а други зазидани — паметници на ревностни предохранителни мерки и военни хитрости на мавританското правителство. През един от тези тунели Хюсеин Баба се бил наел да преведе принцесите до един изход отвъд градските стени, където благородниците щели да чакат с готовност да преминат границата с цялата група.
Настъпила уречената нощ. Кулата на принцесите била заключена, както обикновено, /и дворецът Алхамбра потънал в дълбок сън. Към полунощ мъдрата Кадига застанала на един балкон, който гледал към градината, и се ослушала. Хюсеин Баба бил вече долу и дал уговорения сигнал. Дуенята вързала края на една въжена стълба за балкона, спуснала я в градината и слязла. Двете по-големи принцеси я последвали с разтупкани сърца, но когато дошъл ред на най-малката принцеса, на Зорахайда, тя започнала да се колебае и се разтреперила. Няколко пъти събирала смелост и стъпвала с нежното си краче на стълбата, но всеки път го отдръпвала, а колкото повече се бавела, толкова повече се разтупквало нещастното й сърце. Отправила печален поглед към атлазената стая — наистина тя живяла там като птичка в клетка, но в нея била на сигурно място. Кой би могъл да каже какви опасности ще я сполетят, ако хвръкне по широкия свят! В този миг тя си спомнила за своя храбър възлюбен и малкото й краче тутакси се озовало на стълбата, после отново се сетила за баща си и се отдръпнала назад. Но безсмислено е да правим опит да описваме душевната борба на едно толкова младо, нежно и влюбено създание, същевременно така нерешително и непознаващо света.
