Уошингтън Ървинг
Легенда за арабския астролог
В стари времена, преди стотици години, живял един мавритански владетел на име Абен Хабуз, който управлявал кралството на Гранада. Бил завоевател в оставка — с други думи, човек, който на по-млади години водел непрестанни битки и нападения, а когато станал стар и немощен, копнеел за почивка и единственото, което искал, било да живее в мир с целия свят, да почива на лаврите си и несмущаван, да се радва на това, което е измъкнал от ръцете на своите съседи.
Случило се така обаче, че този твърде разумен и миролюбив стар монарх трябвало да се справя с млади съперници — принцове, обзети от някогашната негова страст за слава и битки, които били склонни да поискат от него сметка за дълговете, които имал към техните бащи. При това някои отдалечени области от собствените му земи, в които през по-бурните си дни бил вършил своеволия, сега, когато копнеел за почивка, искали да вдигнат въстание и заплашвали да обсадят столицата му. По тези причини имал врагове от всички страни и тъй като Гранада е заобиколена с девствени скалисти планини, които скриват приближаването на врага, нещастният Абен Хабуз бил в непрекъсната тревога и винаги нащрек, защото не знаел в коя част може да бъде нападнат.
Напразно построил той наблюдателници по планините, напразно поставил постове на всеки проход със заповед нощем да палят огньове, а денем да димят, ако приближи неприятел. Неговите дебнещи врагове надхитряли всички предпазни мерки и се промъквали през някое оставено без охрана дефиле, опустошавали земите под носа му и после се скривали с пленници и плячка в планините. Имало ли е някога друг миролюбив довчерашен завоевател, който да изпадне в по-неудобно положение?
Докато Абен Хабуз се измъчвал от тези затруднения и притеснения, в двореца му пристигнал един стар арабски лекар. Бялата му брада стигала до пояса и по всичко си личало, че е много стар, но въпреки това идвал чак от Египет пешком, като си помагал само с една тояга, изписана с йероглифи. Славата му го предхождала. Казвал се Ибрахим ибн Абу Аюб. Говорели, че е роден още по времето на Мохамед и че е син на Абу Аюб, последния от сподвижниците на Пророка. Като дете следвал победоносната войска на Амру до Египет, където останал дълги години да изучава от египетските жреци тайните науки и най-вече черната магия.
Говорели освен това, че бил открил тайната за продължаването на живота и затова стигнал до такава преклонна възраст — бил на повече от двеста години, но тъй като открил тази тайна едва когато бил много стар, можал да увековечи само бялата си брада и бръчките си.
Този необикновен човек бил приет с почести от монарха, който, като повечето стари крале, започвал да проявява благосклонност към лекарите. Искал да му предостави покои в двореца си, но тъй като Ибрахим ибн Абу Аюб бил магьосник-астролог, предпочел една пещера в склона на хълма, който се издига над Гранада — същия, на който била построена по-късно Алхамбра. Поискал да разширят пещерата така, че да се образува просторна, широка зала с кръгла дупка на свода, през която като от дъното на кладенец да вижда небесата и да съзерцава звездите дори по пладне. Стените на тази зала били изписани с египетски йероглифи, с кабалистични символи и знаци с разположението на звездите в техните зодиаци. Обзавел тази зала с много приспособления, изработени под негово ръководство от най-изкусните майстори на Гранада, но окултните им свойства знаел само той.
Не след дълго мъдрият Ибрахим станал най-близък съветник на краля, който се допитвал до него при всеки критичен момент. Веднъж Абен Хабуз негодувал срещу това колко несправедливи са съседите му и оплаквал вечната бдителност, необходима, за да се запази от тяхното нашествие. Когато свършил, астрологът помълчал известно време после казал:
— Знаеш ли, о, кралю, че когато бях в Египет, видях велико чудо, сътворено от една отколешна езическа жрица? На една планина, която се издига над град Борса и гледа към голямата долина на Нил, имаше фигура на овен, а над него — на петел, и двете отлети от месинг, които се въртяха. Винаги, когато някой заплашваше страната с нашествие, овенът се обръщаше в посока на врага, а петелът кукуригаше. По този начин жителите на града узнаваха за опасността и откъде идва и вземаха навреме мерки, за да се предпазят.
— Велик е аллах! — възкликнал миролюбивият Абен Хабуз. — Какво съкровище би бил такъв овен, който да държи под око планините наоколо, и такъв петел, който да кукурига в случай на опасност. Колко спокойно бих заспивал в двореца си с такива стражи на покрива!
Астрологът почакал, докато въодушевлението на краля попреминало, и продължил:
— След като победоносният Амру — мир на праха му! — завладя Египет, аз останах при старите жреци на тази земя и изучих церемониите и обредите на тяхната идолопоклонническа вяра, като исках да овладея тайните знания, с които те са прославени. Един ден, когато седях на брега на Нил и разговарях с един престарял жрец, той посочи към величествените пирамиди, които се издигат като планини в близката пустиня. „Всичко, на което можем да те научим — каза той, — е нищо в сравнение със знанието, заключено в тези огромни каменни блокове. В центъра на средната пирамида има погребална зала, в която е поставена мумията на върховния жрец, помогнал за издигането на тези изумителни пирамиди, а заедно с него е погребана една удивителна книга на познанието, съдържаща всички тайни на магическото изкуство. Тази книга била дадена на Адам след грехопадението му и получавана като наследство от следващите поколения, докато стигнала до цар Соломон Мъдрия и с нейна помощ той издигнал храма в Ерусалим. Как е станала притежание на строителя на пирамидите е известно само на Него, който знае всичко.“ Когато чух тези думи от египетския жрец, в сърцето ми пламна желание да се добера до тази книга. На мое разположение бяха много от бойците от нашата победоносна войска и доста от местните жители, с които се заловихме за работа и пробихме външната стена на пирамидата, докато най-сетне, след уморителен труд стигнах до един от вътрешните скрити коридори. Като вървях все по него и се провирах през ужасен лабиринт, проникнах в самия център на пирамидата чак до самата погребална зала, където мумията на върховния жрец беше лежала векове наред. Махнах външните обвивки на мумията, развих много платна и бинтове и накрая намерих безценната книга, поставена върху гърдите й. Сграбчих я с трепереща ръка и пипнешком излязох от пирамидата, като оставих мумията в тъмната, смълчана гробница да дочака там деня на своето възкресение и Страшния съд.
— Сине на Абу Аюб — възкликнал Абен Хабуз, — ти си пътувал много и си видял чудни неща, но каква полза мога да имам от тайната на пирамидата и книгата на познанието на Мъдрия Соломон?
— Ето какво, о, кралю: като изучих тази книга, аз се запознах с тънкостите на всички магии и мога да извикам на помощ някой джин, за да изпълня плановете си. Ето защо тайната на талисмана от Борса ми е известна и аз мога да направя такъв талисман, дори с много по-големи достойнства.
— О, мъдри сине на Абу Аюб — извикал Абен Хабуз, — по-добре е такъв талисман, отколкото множество наблюдателници върху хълмовете и стражи по границите. Дай ми такъв пазач и богатствата на моята съкровищница ще бъдат на твое разположение.
Астрологът веднага се заловил за работа, за да изпълни желанието на монарха. Наредил да издигнат голяма кула върху двореца, който се намирал на склона на Албаисин. Кулата била построена от камъни, донесени от Египет и взети, както се говори, от една от пирамидите. В горната част на кулата имало кръгла зала с прозорци към четирите посоки на света, а пред всеки прозорец стояла маса, на която били подредени като на шахматна дъска армия от конници и пехотинци и фигурата на владетеля, който управлява земите в тази посока, изработени от дърво. Към всяка от тези маси било поставено по едно копие не по-голямо от кинжал, на което били гравирани някакви халдейски знаци. Тази зала имала пиринчена врата с голяма желязна ключалка и стояла винаги затворена, а ключа държал кралят.
На върха на кулата стояла въртяща се бронзова фигура на мавритански конник с щит в едната ръка и вдигнато нагоре копие. Лицето на този конник било обърнато към града, като че ли стоял на стража, но ако отнякъде приближели врагове, фигурката се обръщала в тази посока и сваляла копието като за борба.
Когато талисманът бил завършен, Абен Хабуз горял от нетърпение да изпита качествата му — копнеел за нашествие така, както преди за спокойствие. Желанието му скоро се изпълнило. Рано една сутрин стражът, който наблюдавал кулата, донесъл вест, че лицето на бронзовия конник е обърнато към планината Елвира и че копието му сочи точно към прохода Лопе.
— Нека барабаните и тръбите свирят за бой и цяла Гранада да се вдигне на крак — казал Абен Хабуз.
— О, кралю — казал астрологът, — не тревожи града и не вдигай воините на оръжие. Не е необходима
