Тъмна е луната

зейните, ми изглежда невероятно Лиан да сключи сделка с него. По принуда… да! Но не и охотно. От друга страна обаче е твърде лесно да му се наложиш. Рулке не би се затруднил да смачка волята му. Щом и Емант успя…

— Не мога да те разбера, говориш много объркано — поклати глава Шанд. — Какво се случи снощи?

Тук пътеката заобикаляше ниския край на поредния рид и излизаше от гъстата гора на поляна. Под тях се спускаше стръмнина, по която дърветата растяха нарядко, и продължаваше в поредица от долини с дълбоки преспи. Шанд се облегна на един стърчащ камък и се загледа надолу.

— Такава бъркотия… — смънка Каран. — След Чантед той преливаше от самодоволство, аз пък бях постоянно наежена. Пак се почнаха онези кошмари с Рулке. С Лиан се скарахме, защото нещо ме прихвана, залостих вратата и не го пуснах в стаята. Може пак аз да съм виновна за всичко! И тогава двамата засънувахме едновременно настоящето и миналата зима, когато го призовах неволно. Май че тъкмо миналото проправи път към сегашното. Сънищата ни се сливаха, не можех да прекъсна връзката, а после се появи Рулке.

— Какво?! — Шанд я награби за раменете, впи поглед в очите й и я раздруса. — Рулке в плът и кръв? През портал ли дойде?

Тя се отскубна и изведнъж я обзе страх за Лиан.

— Не, само образ, но накрая взе да ми се привижда толкова плътен, все едно беше в стаята.

Тя разказваше, а старецът се омърлушваше.

— Пред това другите ти лоши новини направо бледнеят. — Той се отпусна на паднал дънер и се хвана за главата. — Ех, да бях се прибрал по-рано!

— Същински ужас, казвам ти. Почувствах се като разкъсана — сякаш едновременно бях в миналото, преди година, и в настоящето. Рулке се помъчи да ми наложи принуда чрез връзката с Лиан. Мъничко му оставаше.

— Но за какво му е власт над Лиан? — На Шанд като че му хрумна нещо крайно неприятно. Надигна се и продължиха по пътеката. — Впрочем защо ще използва Лиан, за да стигне до тебе? Май му е по-лесно да се вмъква във вече създадени връзки, отколкото да опитва с нови.

— Щеше да разполага и с мен, ако не бях опитала да строша черепа на горкия Лиан. — В този момент тя изобщо не изглеждаше объркана. — Трябва да се върна. Зарязах го да се въргаля в несвяст. Ами ако умре?

Тя се врътна, но Шанд я хвана за пеша на палтото.

— Почакай! Сега всичко ми е ясно. Бъркаш. Рулке е обсебил Лиан, както постъпи с Игър преди векове! Каквото и да говори или върши Лиан, колкото и убедителни да са оправданията му, в нищо не бива да му се доверяваш. Той вече не е твоят приятел, а кукла в ръцете на опасен враг. Пази се от него.

Каран залитна и се подпря на близкото дърво.

— Не се боя от Лиан. Никога няма да ми стори зло.

— Трябва да внимаваш с него! — настоя Шанд с глас, недопускащ възражения, и сприхавият й нрав пламна тутакси.

— Винаги си бил предубеден спрямо зейните. Затова си против Лиан.

— Познавам измените на зейните по-добре от всеки друг на този свят.

Враждебността му я вцепени.

— Не, няма да повярвам, че Лиан е такъв. А когато отида при него, как да се държа? Той ми вярваше, каквото и да се случи.

— Но нали от цял час ми разправяш колко си разтревожена!

— Исках само да споделя! — изхленчи Каран. — Остави ме, не съм те молила да се разпореждаш с живота ми.

Тя хукна встрани от пътеката, но Шанд я догони.

— Прекалено е важно, за да си позволиш детинско цупене.

— Не се цупя! — грубо отвърна Каран. — Не ми е по силите да се държа така с него, дори да си прав.

Старецът я изведе от гората на слънце. Накара я да седне на един зърнест отломък и тя плъзна пръст по грапавините. Шанд се загледа към пътя, погълнат от някаква душевна борба.

— Връщам се — отсече Каран. — Лиан е сам.

— Нищо му няма. Надникнах при него преди закуска. Задължително е да си изясним какво ще правиш.

— Единственият начин е да поговоря с него.

— Не! — изръмжа Шанд и си наложи спокойствие. — Само ще предупредиш Рулке. Нито думичка пред Лиан, умолявам те. Преструвай се, че нищо не е имало.

— Ти така ли се справяш със затрудненията си? — ядоса се Каран.

— В случая това е най-доброто.

— Не ти вярвам и няма да те послушам.

— Длъжна си — изрече той с предишната непреклонност.

— Съсипваш ме… — Тя се удари с юмрук по челото. — След всичко, което Лиан направи за мен! И да се е поддал на покварата, вината е моя.

— Той е отговорен за постъпките си.

— Допускаш страшна грешка.

— Нима някой познава зейните по-добре от мен? — горчиво промълви старецът. — Половината си живот прахосах да не ги изпускам от поглед.

— И все пак — ако се заблуждаваш?

— Не се заблуждавам.

Шанд се отдалечи малко по пътеката, после се върна, някак попрегърбен. Каран се изпречи пред него.

— Какво си намислил?

Той седна на леда и подпря глава на юмруците си. Не му беше леко да изтръгне думите от себе си.

— Ако това беше война…

— Но не е! — изсъска Каран. — Лиан е мой и ще го браня до последния си дъх. Срещу тебе също, ако ме принудиш, въпреки че много си ми помагал и съм привързана към тебе.

— Той трябва да бъде отведен в Туркад и проверен с всички средства, достъпни на Тайното изкуство.

— А после? Какво ще правите после с моя Лиан?

— В най-добрия случай ще бъде под денонощно наблюдение.

— Върви по дяволите! — бясно изкрещя тя. — Опита ли някой, ще се лее кръв!

— Каран — по-благо промълви Шанд, — ти не можеш да проумееш колко голям е залогът.

— Знам обаче какъв е моят залог! — Тя коленичи пред него. — Шанд, остави го под мой надзор. Нека го отведа в Готрайм. Дори ако той… ако той е какъвто казваш, там не може да навреди с нищо. Няма нито какво, нито кого да шпионира.

— Това не е игра, да ти е ясно.

— Да не си въобразяваш, че за мен е игра? Според тебе Рулке способен ли е да го принуди да върши неща, които бездруго не са му по силите?

— Не — с нежелание призна старецът.

— Може ли Лиан да си послужи с Тайното изкуство, или да борави с оръжие, сякаш отдавна е обучен за това?

— Не, разбира се! Обсебването не пренася дарбите или уменията на онзи, който го е наложил.

— Значи дори да си прав, Лиан не може да направи нищо друго, освен да слухти и да души наоколо. Как ще навреди някому, ако е в Готрайм?

— Ами ако избяга?

— Мигом ще ви пратя вест и ще тръгна да го търся.

— Не ми харесва… — Шанд крачеше напред-назад по пътеката и размахваше ръце. Накрая промърмори неохотно: — Така да бъде — и аз ще дойда в Готрайм. При едно условие.