„Начало на борба (домогване)“.
„Общо притежание в любовта“, за която говори Дионисий в „Божествени песни“.
„Поради голямата любов, която Бог има към всичко съществуващо“.
Цар Гараманте — може би авторът е искал да каже „царят на гарамантите“, които са африканско племе, населявало областта Фазания (днес провинция Фезан, Югозападна Либия). За тях говори още Херодот, а през 19 г. н.е. римският пълководец Корнелий Балб завзел главния им град Гераму (днес Джерма).
Язон — предводител на аргонавтите, тръгнали на далечно плаване до Колхида (на източния бряг на Черно море) за Златното руно.
Цар Лизимах (361–281 г. пр.н.е.) — пълководец на Александър Велики, управлявал след неговата смърт провинция Тракия. По-късно се обявил за цар и завзел Мала Азия и Македония. Според исторически данни е загинал на бойното поле.
Винценций (Венсан) от Бове (XII в.) — учен доминиканец. Автор на най- голямата енциклопедична компилация от Средновековието.
Цар Мидас — митичен цар на Фригия (Мала Азия), прочут с огромните си богатства. Имал способността да превръща в злато всичко, до което се докосне. Според легендата Аполон му поставил магарешки уши, защото при музикалното състезание между Аполон и Пан некомпетентно оспорил наградата, присъдена на Аполон.
„Царска корона от ръката на Бога.“ „Диадема на империята от ръката на Петър.“
„Свещени такси за покаяние“.
„История на ангелите“, „За построяването на храма“, „За скинията“ (първичен еврейски храм), „За времената и изчисленията, и хрониката, и кръга на Дионисий“, „За правописа“, „За видовете мерки“, „Житието на свети Гутберт“, „Метричното изкуство“ от Беда Достопочтени (637–735) — английски монах, църковен историк. Постъпил на осемгодишна възраст в манастир, където преживял девет десетилетия. Писал коментари върху библейски книги, проповеди, жития, епиграми, трудове по хронология и граматика. Съчинението му „История на ангелите“ е единственият извор за древната история на Англия до 731 г.
„За реторичното сходство“, „Различаване на реторичните въпроси“.
По-известни от тях са: Присциан (V-VI в.) — римски граматик, преподавал латински език в Константинопол. Запазена е негова латинска граматика, която е най-пълната известна граматика на този език. Елий Донат (IV в.) — известен римски граматик и оратор. Неговата латинска граматика била основното пособие за изучаване на този език през Средновековието. Писал и коментари върху съчиненията на римските поети Теренций и Вергилий. Викториан (IV в.) — римски оратор, родом от Северна Африка. В съчинението си „Граматическо изкуство“ се занимава обстойно с въпросите на метриката в поезията.
„Това пенещо се море обикаля космополитни брегове, блъска земните брегове с речни вълни, връхлита върху скалистите птичи гнезда с огромни водни маси, смесва с бичуващия водовъртеж от дълбините едрите пясъци и разпръсва пяната в неравни вълни и често бушува от силните напори на вятъра“ (откъс от „Западни песни“.)
Алдхелм от Малсбъри (639–709) — бенедиктински монах, по-късно епископ. Бил известен с поезията си, писана на староанглийски и латински език.
