Името на розата

158

Флорентинеца — става дума за италианския поет Данте Алигиери (1265–1321), родом от Флоренция. Смята се за един от основоположниците на съвременния италиански език.

159

„Едно“ и „като че ли“.

160

„Практически указания към службата на Инквизицията на еретическата поквара“.

161

Пиер от Марикур (XIII в.) — френски философ, учител на Френсис Бейкън; поставил основите на магнетизма и на експерименталния метод.

162

„Този камък носи в себе си подобието на небето.“

163

Авероес (Ибн Рушд, 1126–1198) — арабски философ и естествоизпитател, роден в Кордова, Испания, основател на френското течение авероизъм, разпространено в Западна Европа през Възраждането.

164

„Наистина всички чертежи се представят чрез линии, ъгли и фигури като изпълнение на естествените неща. Защото другояче е невъзможно да се разбере нещо от тях.“

165

„Третия от коня…“

166

Гаспар, Мелхиор, Маркизар — преиначени имената на тримата влъхви.

167

Свети Доминик (1170–1221) — испански духовник, основател на Доминиканския орден (1216) като общество от проповедници и изповедници.

168

Блудницата Вавилон — апокалиптичен образ от книга Откровение (гл. 17), донякъде напомнящ и на Рим; олицетворява антихристиянските сили.

169

„Наистина хубави са гърдите, които се повдигат малко нагоре и умерено се издуват, не увисват свободно, а са леко прибрани; пристегнати са, но не притиснати…“

170

„История на ересиарха брат Долчино“.

171

Флагеланти — (самобичуващи се, от лат. flagellum — бич) ексцентрична религиозна секта, чиито привърженици проповядвали скорошния свършек на света, бичували се сами или се подлагали на бичуване и други изтезания за изкупване на греховете си. Зародила се в XIII в., тя прераснала в широко движение, особено по време на чумната епидемия от 1349 г., когато огромни процесии от самоизтезаващи се хора кръстосвали западноевропейските страни. През XIV в. католическата църква ги преследвала системно.

172

Белиал — библейско название на тъмната сила, олицетворяваща всяко беззаконие. Самата еврейска дума означава „княз на всяко зло“.

173

Вартоломей — апостол Вартоломей, проповядвал християнството в различни страни на Близкия изток и загинал мъченически.

174

Антоний (IV в.) — сирийски мъченик, убит заради построената от него църква.

175

Гонфалониер — началник на изпълнителната власт в средновековните италиански републики.

176

Света Хилдегард (1098–1179) — монахиня от Бенедиктинския орден; била в непрекъснато екстатично състояние. Написала (по-точно продиктувала) множество писма и мистически писания в стил откровения.

177

Последната Туле — в древността наричали така един северен остров, смятан за