Респонзориум — отпев на ектении в католическото богослужение.
„Бог, който е чудна светлина на светиите.“
„С изгрева на светлината да се спусне.“
„Има дом на земята, който се оглася от ясен глас. Самият дом отеква, но мълчаливият домакин не издава звук. И двамата тичат едновременно, домакинът и домът заедно.“ Симфозий — древноримски поет, живял през II-III в. С неговото име е запазена сбирка от 100 тристишни гатанки.
Аримаспи — название на митическо племе, живяло в крайните североизточни предели на познатия в древността свят. Според Херодот аримаспите били еднооки човеци, което и означавало името им на скитски език. Свещеникът Йоан е легендарен герой, разкази за когото се разпространяват широко в Европа от средата на XII в. нататък и са във връзка с кръстоносните походи. Според легендата той бил свещеник и цар в далекоизточно царство; победил мохамеданите и щял да се притече на помощ на кръстоносците в Светите места.
Донатисти — християнска ерес, възникнала в Северна Африка по време на гонението при император Диоклециан (края на III в. и началото на IV в.). Привържениците й били за строго отнасяне към отказалите се от вярата. Тихоний (IV в.) е известен донатистки автор, писал иаред с другото и коментар върху книга Откровение.
„Нарекли така басните на поета от говоренето, защото не са извършени дела, а само измислени сказания.“
„Има десета степен на смирение, която не е лесна и не предразполага към смях, понеже е написано: глупавият при смеенето извисява своя глас.“
Марк Фабий Квинтилиан (I в. н.е.) — прочут ретор в Рим, теоретик на ораторското изкуство.
Тацит (I-II в.) — известен римски писател-историк.
Калпурний Пизон (II в. пр.н.е.) — римски държавен деец, консул през 133 г.; написал история на Рим в седем книги.
„Освен това понякога се смея, шегувам се, играя — човек съм.“ Плиний Млади (I-II в.) — римски писател и държавен деец. Запазената сбирка негови писма е ценен извор за изучаване на историята, културата и бита на императорски Рим.
„Ние обаче на всички места осъждаме шегобийството, та дори и свободните разговори и вечно предизвикващите смях; при такива разговори не позволяваме на ученика и уста да отвори.“
Синесий от Кирена (Ш-ГУ в.) — християнски учен с висока елинистическа образованост, родом от Кирена, Северна Африка (в днешна Либия).
Елий Спарциан — един от авторите на латинския ръкопис върху историята на римските императори от Адриан (117–138) до Кар, Карин и Нумериан (282–285).
Авзоний (IV в.) — преподавател по граматика и реторика, учител на император Грациан. Запазени са негови стихотворения и писма до ученика му Павлин Нолански.
Павлин Нолански (352–431) — епископ на град Нола, бележит християнски поет, ученик на поета Авзоний. Запазени са и писма от него да Августин, Сулпиций Север и др.
