„Всяко създание в света се разкрива пред нас като книга или картина.“
Исидор Севилски (ок. 560–636) — църковен писател енциклопедист, от 601 г. епископ на Севиля, Испания. Като автор не е напълно оригинален, но голямата му заслуга е в това, че той е систематизирал и предал на следващите поколения знанието на древността.
„Да има малка глава, добре прикрепена към костите, къси и остри уши, големи очи, широко отворени ноздри, опъната шия, гъста грива и опашка, закръгленост, подсилена с якост на копитата.“
Жан Буридан (XIV в.) — философ схоластик, професор и ректор на Парижкия университет, обявил се против възгледите на Уилям Окам. Известен е още от израза „Буриданово магаре“, тъй като използвал примера за магарето, което умряло от глад и жажда, защото се колебаело между колата слама и кофата вода.
Хонорий Августодунски (XII в.) — църковен писател схоластик; в многобройните си трудове се занимава с широк кръг въпроси из областта на богословието, историята и естествените науки.
Гийом Дюран (1231–1296) — католически богослов и епископ, известен с каноническите си трудове.
Августин Блажени (354–430) — епископ на град Хипон, Северна Африка (от 395 г.), виден църковен отец. Възгледите му са едни от източниците на ранната схоластика.
Учителят Аквински — Тома Аквински (1225–1274), монах от Доминиканския орден, виден римокатолически богослов схоластик, професор в Париж и Неапол; обявен е за „учител на църквата“.
„Ще бъдеш свещеник навеки“ — цитат от Библията, Псалом 109, ст. 4.
Давид около ковчега — според Втора книга на царете, гл. 6, при пренасянето на „ковчега на завета“ (ракла със свещени религиозни предмети) в новопостроената скиния (древноеврейски храм) цар Давид свирел и играел свещени танци около ковчега.
Петър и Павел — най-видните от апостолите на Иисус Христос, допринесли най-много за разпространението на християнството в Римската империя. Йеремия и Исайя — древноеврейски пророци; в Стария завет има книги с техни пророчества.
Армагедон — според новозаветната книга Откровение (16,16) това е мястото, където земните царе ще се съберат за последна битка против царството Божие. Цялото видение тук е изградено върху образи от книга Откровение.
Клюнийски орден — това всъщност не е отделен орден, а монашеска организация в католическата църква, зародила се в манастира „Клюни“ (Бургундия, Франция), взела за основа бенедиктинския устав. Изиграла огромна роля в църковния живот на Запад през XI-XII в.
„Дървото на разпнатия живот“.
Цистерциани — католически монашески орден, основан в 1098 г. в Цистерциум (днес Сито, Франция) от монаси бенедиктинци. През XII-XIII в. бил особено богат и влиятелен. Йоахим Флорски (XII в.) е известен цистерциански абат, писал в областта на апокалиптиката (свършека на света) и създал течение, известно с неговото име — йоахимисти; осъден от католическата църква. По-нататък в книгата се споменава и като Йоахим Калабрийски.
Бонавентура (1221–1274) — италиански философ и католически църковен деец, един от най-видните представители на късната схоластика, професор в Парижкия университет. Противопоставял се на еретическата мистика на Йоахим Флорски.
Магдалина Мария — една от жените последователки на Иисус Христос. Според преданието преди това била блудница и се покаяла.
Фра Долчино — фанатичен апокалиптик, водач на апостолиците — секта, основана около 1260 г. от Герардо Сегалели и въплъщаваща идеите на Йоахим Флорски, т.е. призоваваща
