Името на розата

към бедност по примера на апостолите. Герардо е изгорен на клада от Инквизицията през 1300 г., а Долчино — през 1307 г.

44

Агнеса — римска девойка християнка, пострадала мъченически за вярата си по времето на император Диоклециан.

45

„И не се сношаваха помежду си.“

46

Михаил Псел (1018–1078) — виден византийски учен, писател и политически деец.

47

Енох и Илия — старозаветни личности от различни епохи; според Библията били взети живи с телата им на небето. При Второто пришествие щели да се явят заедно с Иисус Христос.

48

Аполион — губител; според книга Откровение това е името на „ангела на бездната“, цар на пълчище от чудовищни скакалци.

49

„Благословени!“

50

„Първият от тях, пречистен със серафимско оправдание и херувим с разперени крила, покривайки всичко със светлината на разума и излиятелен в словата на прославата, засия по-ярко над мрака на света…“

51

„Поприще на здравето“.

52

„За свойствата на билките“.

53

„За растенията“.

54

„За причините“.

55

Четирите основни добродетели — мъдрост, умереност, справедливост и мъжество; заедно с трите богословски добродетели — вяра, надежда к любов — образуват седмицата на добродетелите. Това деление в западната църква е приложено най-напред от Амвросий Медиолански (IV в.), а после затвърдено от Тома Аквински.

56

Хипотипоза — в риториката: стилна фигура за нагледно изобразяване на предмета.

57

„За петоъгълника на Соломон“, „Изкуството за говорене и разбиране на еврейския език“, „За металните веща“ от Роджьр от Хирфорд, „Алгебра“ от Ал. Хауаризми, „Пунихе“ от Силий Италик, „Подвизите на франките“, „За възхвалата на светия кръст“ от Рабано Мауро, „(Книга на) Флавий Клавдий Джордан за възрастта на света и човека е отделно запазени науки чрез отделни книги от A до Z“.

58

„Библиотекари да има в пореден списък на всички книги според предметите а авторите и да ги подрежда поотделно и редовно със сигнатури, снабдени с опис.“

59

„III, IV рафт, V първо гръцките; II, V рафт, VII на трето английските“.

60

„Слова“.

61

„Не бива да се говори за никакви чудеса,/ че земята се е извисила над небето —/ и това трябва да приемем за чудо…/ Земята горе — небето долу/ единствено това трябва да смятаме/ за чудо на чудесата.“

62

Ареопагитът — Дионисий Ареопагит (I в.), член на Ареопага в Атина, ученик на апостол Павел. Приписваните нему съчинения, използвани широко през Средновековието, са писани всъщност от друг автор, живял през V в.