Францисканци — католически монашески орден, основан от свети Франциск Асизки в началото на XIII в. Отначало францисканците, които дават обет за бедност и аскетизъм, били странстващи и „просяци“ монаси проповедници. Но още от средата на XIII в. благодарение на многобройните дарения и др. орденът се превръща в богата и силна организация. Членовете му се наричат минорити („по- малки братя“ на Христос).
Микеле Чезена — генерал (ръководител) на францисканския орден от 1316 г. Учил богословие в Париж, където бил и професор до избирането му за генерал на ордена.
Спиритуали — привърженици на съвършената бедност в ордена на миноритите през XIII-XIV в. в Средна Италия и Южна Франция.
„Като потребност за делото“.
Латинските заглавия на папски документи, були и енциклики не могат да се превеждат, тъй като не са всъщност заглавия, а начални думи на текста в документа, често нямащи собствен смисъл.
Марсилий Падуански и Жан Жандьонски (XIII–XIV в.) — философи авероисти, професори по богословие в Париж. Осъдени от папа Йоан XXII през 1327 г. като еретици, те се спасяват при двора на германския император Лудвиг IV Баварски и стават негови съветници.
Бенедиктинци — най-старият католически монашески орден, основан около 530 г. от св. Бенедикт Нурсийски с център манастира „Монте Касино“, Италия. Този орден допринесъл най-много за развитието на литературата и изкуствата през средните векове.
Боеций — (роден около 480 г. в Северна Италия) философ от Ранното средновековие, почитател, преводач и популяризатор на Аристотелевото мислене в латински говорещите западноевропейски страни.
Марта и Мария — сестри на Лазар от с. Витания, източно от Ерусалим (Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 38-42; Евангелие от Йоан, гл. 11).
Рахил и Лия — дъщери на Лаван, жени на Яков. Лия родила шест деца, а Рахил дълго време очаквала рожба (Битие, гл. 29 и сл.).
Катон — Марк Порций Катон Стари (234–149 г. пр.н.е.), римски държавен деец и писател, известен като строг моралист, а също и като заклет враг на Картаген.
Лукреций — Тит Лукреций Кар (I в. пр.н.е.), древноримски философ материалист и поет, автор на поемата „За природата на нещата“. Според сведения от Ранното средновековие той пишел творбите си след приемането на упойваща билка, в резултат на което губел своето „аз“; оттук и намекът на автора, че се превръщал в жена.
Хиберния — древно име на Ирландия; Нортумбрия — най-северното графство в Англия.
„Детски, юношески и женски“ — (гр.).
Роджър Бейкън (ок. 1214–1294) — в учението му експерименталният метод преобладава над схоластиката.
„И ще има коли да се движат без животни с невъобразим устрем, и машини за летене, и човек, седящ в средата на машината да изпитва някакво изобретение, чрез което изкусно сглобените крила биха порили въздуха подобно летящи птици.“
Уилям Окам (1290–1349) — английски философ и богослов, представител на номинализма. Разграничава областите на знанието и вярата. Води борба с папския престол.
Ален дьо Лил (XII в.) — писател дидактик, богослов и каноник, ректор на Парижкия университет.