други преписи от същите книги, проучвах ги усърдно, сякаш подобна задача ми бе отредена от съдбата, сякаш това, че бях успял да отгатна изгорелия препис, беше някакъв небесен знак, който ми казваше: вземи и чети. Накрая, след това търпеливо възстановяване, пред мен се очерта нещо като по-малка библиотека, знак за престаналата да съществува по-голяма библиотека, библиотека от отделни откъси, цитати, недовършени изречения, от овъглени книги.
Колкото повече препрочитам този списък, толкова повече се убеждавам, че той е рожба на случая и не съдържа никакво послание. Но оттогава, та и до днес тези откъси от страници ме съпровождат през всичките години живот, който ми е съдено да изкарам; често се допитвах до тях като до оракул и почти съм склонен да мисля, че всичко, дето съм написал на тези листа, и които ти, незнайни читателю, сега ще прочетеш, е съшито от разноцветни късчета дреха, образна песен, огромен акростих, който не казва и не повтаря друго освен това, което ми е било подсказано от тези откъси, и вече не знам дали досега аз съм говорил за тях, или пък самите те са говорили чрез моята уста. Но каквото и да е било съдено да бъде, колкото повече си преповтарям тоя разказ, толкова по-малко проумявам дали той следва някаква нишка, която излиза извън естествения ход на събитията и на времето, което ги свързва. Тежко е за стария монах, намиращ се пред прага на смъртта, да не знае дали посланието, което е написал, съдържа някакво скрито значение или повече от едно, или много, или никакво.
Но тази моя неспособност да прозра може би се дължи на сянката, която наближаващият дълбок мрак хвърля върху застаряващия свят.
Est ubi gloria nunc Babylonia285? Къде са едновремешните снегове? Земята танцува танца на Макабре286, понякога ми се струва, че по Дунава плават кораби, пълни с безумци, запътили се към някакво незнайно място.
Не ми остава друго, освен да замълча. О quam salubre, quam iucundum et suave est sedere in solitudine et tacere et loqui cum Deo!287 Скоро ще се прибера при моя Бог, но вече не мисля, че ще бъде преславният Бог, за когото ми говориха абатите от моя орден, или носещият радост Бог, както вярваха едновремешните минорити; може би няма да бъде и Богът на състраданието. Бог е абсолютно небитие, извън времето и пространството… Скоро ще закрача из тази просторна, от гладка по- гладка безбрежна пустош, в която истински благочестивото сърце изтлява в блаженство. Ще потъна в божествената тъма, в безмълвно мълчание и в едно дивно венчило и при това потъване ще се заличи всяко равенство и всяко неравенство; и в тази бездна духът ми ще изгуби себе си и няма да познае нищо — нито кое е еднакво, нито кое е различно: и ще бъдат забравени всички различия, ще се озова в първородната основа, в мълчаливата пустош, където никога не е имало различия, там, където никой не е на мястото си. Ще потъна в мълчаливата и обезлюдена божественост, където няма нито дела, нито образи.
В скриптория е студено, палецът ме наболява. Оставям този разказ, не знам за кого, вече не знам и за какво: stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos288.
Информация за текста
© 1980 Умберто Еко
© 1985 Никола Иванов, превод от италиански
Umberto Eco
Il nome della rosa, 1980
Разпознаване: sir_Ivanhoe, 2008
Последна редакция: NomaD, 2008
При редакцията след разпознаването е използвано първото издание на романа (изд. „Народна култура“, 1985 г.)
Публикация
Умберто Еко. Името на розата
ИК „Бард“ ООД, 2002
Превод: Никола Иванов, 1985
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7153]
Последна редакция: 2008-05-06 00:44:20
1
Томас от Кемпен (латинизирано — Кемпис, известен и като Кемпийски), 1379–1471, немски писател и монах аскет, написал редица аскетически съчинения, от които много в стихове; най-известният му труд е „Подражание на Христос“. — б. р.
2
3
4
5
6
7
