Името на розата

119

Пронунциацио — устно изложение, уведомяване (лат.).

120

Арналдо Брешански (XII в.) — радикален църковен реформатор, професор в Париж, проповядвал бедност. Изгорен в Рим през 1155 г. Привържениците му наричали арнолдисти или ломбардски еретици — по областта Ломбардия, където (преди всичко в Милано) се зародило сродното движение на патарените с широка народна основа, обединило борбата срещу едрите феодали и способствало за образуването на независимите градски републики в Италия (края на XI — началото на XII в.).

121

Цезарий от Хайстербах (XIII в.) — монах цистерцианец, автор на „Диалози за чудесата“ и „Осем книги за чудесата“, където дава много сведения за различни суеверия от Средновековието.

122

Лот — библейска личност от Содом (край Мъртво море), унищожен заедно със съседния град Гомора заради развратеността на жителите им (Битие, 19 гл.).

123

Вероятно тук става дума за богомилското движение, а не за българската църква, тъй като българската църква не е била смятана за еретическа.

124

„Тоя свят той определи като типичен лабиринт… широк за влизащия, твърде тесен за излизащия.“

125

Херкулесовите стълбове — в древността така наричали Гибралтарския проток и по-точно двете канари, които образуват входа в Средиземно море откъм океана. Според мита Херкулес разделил канарите, за да пусне водите на океана в Средиземно море.

126

Константиновият дар — фалшив документ, с който папството се опитало в средните векове да обоснове претенциите си за политическо господство в Западна Европа. Според него римският император Константин Велики (306–337) уж дал на папа Силвестър I императорска власт над западната част на Римската империя.

127

Беатус от Лиебана (VIII в.) — испански духовник, автор на известен коментар на книга Откровение.

128

„Мане, Текел, Фарес“ — според книгата на пророк Даниил (гл. 5, ст. 25 и сл.) тези думи се изписали на стената срещу пируващия вавилонски цар Валтасар, потомък на Навуходоносор, и предсказвали неговия край.

129

„Тайната на Африканските предели“.

130

„Гръцки са, не се четат.“

131

„Откровението на Христа“.

132

„Върху двадесет и четири престола“.

133

„Името му — смърт“.

134

„Затъмнени са слънцето и въздухът.“

135

„Настанал е град и огън“.

136

„В ония дни“.

137

„Първороден от мъртвите“.

138

„От небето падна голяма звезда.“