„Третата част от земята е унищожена.“
„За аспектите“ (аспект в смисъл положението на небесните светила едно спрямо друго). Алхазен (Х-XI в.) — латинизирано име на Абу Али ал Хасан ибн ал Хасан ибн ал Хайтам, най-големия физик на Средновековието със специални интереси в областта на оптиката, работил в Египет. Писал трудове и по математика, астрономия и естествознание.
„Таблици“. Ал Хауаризми — Мохамед ибн Муса (IX в.), средноазиатски математик, астроном и географ.
„За звездните лъчи“. Абу Юсуф ибн Исхакал Кинди (IX в.) — арабски мислител и учен, автор на трудове по география, астрономия, оптика, метеорология, медицина, психология, музика.
„Книга за различните видове чудовища“.
„Да отдъхнат от своите дела“.
„(Книга на) Квинт Серен за лекарствата“, „Явления“, „Книга на Езоп за природата на животните“, „Книга на Йероним Етик за космографията“, „Три книги, които епископ Аркулф с поддръжката на Адамнан посочил, че трябва да се напишат за Светите отвъдморски места“, „Книга на Квинт Юлий Хиларион за произхода на света“, „Книга на Солин Полихистор за положението на земното кълбо и за чудесата“, „Алмагест“…
Куканя — във фолклора на западноевропейските народи приказна страна на изобилието, където хората пият и ядат до насита.
Валденси — еретици от XII в., появили се във Франция като реакция срещу католицизма. По-късно се присъединяват към протестантската реформация.
Катари — еретическо движение, разпространило се от XI до XIII в. в Западна Европа. Учението му било дуалистично, повлияно от богомилството и други източни ереси.
Хумилиати — еретическо движение за покаяние, прераснало по-късно (от 1201 г.) в религиозен орден. Името идва от дрехите, които носели от сива или изобщо небоядисана вълна (лат. humilis — прост, небоядисан).
Петър Пустинника (XII в.) — френски духовник, проповядвал в подкрепа на Първия кръстоносен поход и успял да увлече над 50 хиляди селяни в похода.
Луи Свети — френският крал Луи IX (1219–1270). По негово време Франция станала най-могъщата държава в Европа. Ръководи Седмия и Осмия кръстоносен поход. Умира при една епидемия в Тунис.
Уолтър Мап (1140–1209) — английски писател сатирик. В сатиричните му творби се съдържат ценни сведения за тогавашния културен и религиозен живот; те са най-важният извор на зараждането на валденската ерес.
„Защото това, което се надува от светска недодяланост, няма ефект_,__освен ако е случайно… Но известни разумни дела се подкрепват със закона и успешно се насочват към заслужен край.“_
