задната част на ковачницата духали и стъкла, докато в предната част, където работеха ковачите, стъклата се свързвали с оловни връзки, за да се направят големи витражи. Но, добави той, големите витражи, която разкрасяваха църквата и Зданието, били изработени най-малко отпреди два века. Сега се занимавали само с по-дребни работи или с поправката на това, което се разваляло с времето.
— И то с голяма мъка — добави той, — защото не успяваме да докараме боите, както са били едно време, особено синия цвят, който можете да видите в хора; той е толкова чист, че когато слънцето е високо, в кораба на църквата струи райска светлина. Стъклата в западната част на кораба, подменени наскоро, не са от същото качество и това може да се забележи през летните дни. Няма смисъл — добави той, — ние не притежаваме знанията на древните люде, времето на исполините е отминало!
— Джуджета сме — съгласи се Уилям, — но джуджета, изправени на раменете на тези исполини, и макар и дребнички, понякога успяваме да видим по-далеч от тях, отвъд хоризонта.
— Кажи ми какво умеем да правим по-добре от тях! — възкликна Никола. — Ако слезем в криптата на църквата, където се съхранява съкровището на манастира, ще видиш толкова изящно изработени мощехранителници, че това малко чудовище, което работя сега с толкова мъка — и посочи творбата си на масата, — ще ти се стори тяхно бледо копие!
— Не е писано, че майсторите стъклари трябва да продължават да правят прозорци, а златарите — мощехранителници, щом майсторите в миналото са умеели да направят такива изящни неща, на които е съдено да пребъдат във вековете. Иначе земята ще се напълни с мощехранителници, и то във време, когато има толкова малко светии, чиито мощи заслужават да бъдат запазени — подметна Уилям. — Нито пък трябва да се спояват прозорци до безкрайност. Но в редица страни видях нови неща, направени от стъкло, които ни карат да мислим за един утрешен свят, в който стъклото не ще бъде поставено в служба единствено на църквите, а ще подпомага и слабостта на човека. Искам да ти покажа нещо, създадено в наши дни, нещо, от което имам честта да притежавам един извънредно полезен екземпляр. — Пъхна ръце в расото и измъкна очилата си, които смаяха нашия събеседник.
Никола пое с голям интерес очилата, които му подаде Уилям.
— Стъклени очи с капсула! — възкликна той. — За тях ми разказваше един монах на име Джордано66, с когото се запознах в Пиза! Разправяше, че били изнамерени преди по-малко от двайсет години. Но аз разговарях с него преди повече от двайсет години.
— Мисля, че са били изнамерени много преди това — рече Уилям, — но се правят трудно, нужни са опитни майстори стъклари. Отнемат много време и много труд. Преди десет години чифт от тези стъкла за четене се е продавал в Болоня по шест солди. А тези ми ги подари преди десет години един голям майстор — Салвино Армати; през цялото това време ги пазя най-грижливо, сякаш са — а и вече са станали — част от моето тяло.
— Надявам се, че ще ми позволиш да ги разгледам тези дни, бих искал да направя нещо такова — рече с вълнение Никола.
— Разбира се — съгласи се Уилям, — но имай предвид, че дебелината на стъклото трябва да се изменя в зависимост от окото, към което трябва да се приспособи, и трябва да направиш много такива лещи, Да ги изпробваш на пациента, докато се уточни нужната дебелина.
— Възхитително! — продължи Никола. — А мнозина ще заговорят за магия, за нечестиво дело…
— За тия неща наистина може да се говори като за магия — съгласи се Уилям. — Но има две форми на магията. Има магия, която е дело на нечестивия и цели да подяде човека чрез деяния, за които не е уместно да говорим. Но има и друга магия, която е Божие дело; в нея Божието учение се проявява чрез науката на човека, която служи за преобразяване на природата, а една от целите й е да удължи живота на човека. Това е свята магия, на която трябва да се отдават все повече учените, и то не само за да откриват нови неща, а и за да разгадаят отново много тайни на природата, които Божията мъдрост е разкрила на евреите, на гърците, на други древни народи, а днес дори и на неверниците. (Да знаеш само какви чудеса из областта на оптиката и науката за виждане има в книгите на неверниците!) Та християнската наука трябва да си възвърне владението на всички тия знания, да ги отнеме от езичниците и неверниците като от хора, незаслужаващи да ги притежават.
— Но защо хората, които владеят тези знания, не ги предадат на цялото паство Божие?
— Защото не цялото паство Божие е готово да поеме толкова тайни; често се е случвало носителите на тези знания да бъдат смятани за магьосници, свързани с дявола, и са заплащали с живота си желанието да направят другите съпричастни на съкровищницата от притежаваните от тях знания. Самият аз, на процесите срещу хора, заподозрени, че общуват с дявола, трябваше да внимавам да не използвам тези лещи и да прибягвам до помощта на усърдни секретари, които да ми четат нужните ръкописи; иначе в тоя момент, когато присъствието на дявола се чувстваше от всички, и всички, така да се каже, долавяха вонята на сяра, щяха да гледат на мен като на приятел на инквизираните. Пък и великият Роджър Бейкън предупреждаваше, че невинаги тайните на науката трябва да стават всеобщо достояние, защото някои биха могли да ги използват с лоши намерения. Често пъти се налага ученият да представя за магьоснически книги, които не са магьоснически, а чисто научни, за да ги пази от очи, които не трябва да ги видят.
— Значи ти смяташ, че простолюдието може да използва тези тайни за лоши цели — рече Никола.
— Що се отнася до простолюдието, боя се, че мнозина могат да се изплашат, като помислят тези тайни за ония деяния на нечестивия, за които толкова често чуват да се говори от проповедниците. Слушай, случвало ми се е да се запозная с много опитни лекари, които бяха получили церове, способни да излекуват веднага определена болест. Но те даваха своя мехлем или настойка на простите хорица, като съпровождаха действието си със свети слова и напевни изрази, напомнящи молитви. И не защото тези молитви притежаваха целебна сила, а за да могат простите хорица, вярвайки, че изцерението ще дойде благодарение на молитвите, да погълнат настойката или да се намажат с мехлема и да оздравеят, без да обръщат голямо внимание на целебната им сила. Правеха това и с още една цел — за да може душата, възбудена от вярата в свещените формули, да се приготви по-добре за действието на цера върху тялото. Но често съкровищницата на науката трябва да се пази не от простолюдието, а от други учени. Днес се правят изумителни машини, за които някой ден ще ти разкажа, с които наистина може да се направлява развитието на природата. Но тежко ни, ако те попаднат в ръцете на люде, които да ги използват, за да разширят земната си власт и задоволят жаждата си за владичество. Казаха ми, че в Китай някакъв учен бил получил прах, който в допир с огъня можел да предизвика силен гръм и голям пламък, като разруши всичко на много разтези наоколо. Чудесно средство, ако бъде използвано, за да се отклони течението на реките или да се разбиват камъни там, където трябва да се разорават и почистват целини. Но ако някой го използва, за да нанесе вреда на своите врагове?
— Може би ще бъде добре, ако става дума за врагове на християнството — рече предано Никола.
— Може би — съгласи се Уилям. — Но кой е днес враг на християнството? Император Лудвиг или папа Йоан?
— Боже господи! — възкликна изплашено Никола. — Не бих могъл да реша сам такъв мъчителен въпрос!
— Виждаш ли? — каза Уилям. — Понякога има смисъл някои тайни все още да се забулват с неясни приказки. Тайните на природата не се пренасят в кози или овчи кожи. В книгата за тайните Аристотел твърди, че ако се оповестяват прекалено много тайни на природата и изкуството, се нарушава една небесна забрана и от това нарушаване могат да последват много злини. Това не значи, че тайните трябва да останат неразкрити, но учените трябва да мислят кога и как да го сторят.
— Поради това — рече Никола — в места като нашия манастир не всички книги трябва да бъдат достъпни за всички.
— Това е друго нещо — каза Уилям. — Човек може да съгреши поради прекалена бъбривост или поради прекалено мълчание. Не исках да кажа, че трябва да крием изворите на науката. Според мен това е голяма злина. Исках да кажа, че като се занимава с тайни, които могат да породят както добро, така и зло, ученият има правото и дълга да си служи с неясен език, достъпен единствено за равните нему. Пътят на науката е труден, трудно е да се разграничава доброто от злото. И често пъти учените, наши съвременници, са само Джуджета, изправили се на раменете на други джуджета.
Личеше, че приятният разговор с моя учител е предразположил Никола към доверчивост. Затова той намигна на Уилям (сякаш искаше да намекне: ние двамата се разбираме, защото говорим за едно и също) и подхвърли:
