— Да, доста добре. Избирах ги съвсем внимателно и предпазливо. Всички ония, които ти ми изпрати, приех без изключение.
— Значи във всичките имаш вяра?
— Да, както в теб и в себе си. Всичките са привързани към нашия дом и само чакат заповедта ми открита да минат към освободителите.
— Прекрасно! А Фрейл познава ли те?
— Да, както и всички други, които са под моята заповед.
— Толкова по-добре! А колко души са под командата на тоя глупчо?
— Триста, но истински дяволи!
— Отлично! Сега слушай внимателно: престорих се, че не съм чул оплакването ти от службата, макар че думите ти като с нож пронизаха сърцето ми. Но преди да поговорим за нашите лични работи, ще искам от теб някои сведения. За нашите работи не се тревожи — днес ще си говорим до насита. И тъй, кажи ми, много ли испански войски има около Анко Сеньорес?
— Общо взето повече от две хиляди и петстотин души, но годни за бой са не повече от хиляда и деветстотин. Всички са лоши войници с негодни началници. Главният им командир, полковник Итурбид, не се ползва с добро име сред испанците. Te са уверени, че той открито разполага с държавните средства като със своя законна собственост; освен това само от един месец командва тези войски.
— Има ли оръдия?
— Да, осем оръдия, а обозът му докарва още деветнайсет големи оръдия.
— Прекрасно! Значи твоите шестстотин души, моите осемстотин, главнокомандващият ще ми даде петстотин пехотинци, двеста кавалеристи и две оръдия, които правят, ако не се лъжа…
— Две хиляди и сто души и две оръдия. Хора имаме повече от тях, но оръдия — по-малко.
— Не, и оръдията ни са повече — каза дон Рафаел, — ти забравяш десетте оръдия от обоза.
— Да, вярно е! — засмя се дон Лоп.
— После не смяташ нашето неочаквано нападение. След един час комендантът на Анко Сеньорес ще получи известие за нашия план. Той има шестстотин войници, способни да направят пробив. Сега виждаш, че успехът ни е сигурен. Прочее, обозът ще трябва да бъде отблъснат без никакъв изстрел. Готов ли си?
— Напълно, бъди спокоен!
— Прекрасно! Знаеш ли дали полковник Итурбид познава Фрейл?
— Не вярвам. Нали Фрейл неотдавна дойде от провинцията Валядолид, където е формирал отряд от бандити. Тук е не повече от месец и сега за пръв път съпровожда обоз.
— А, това не е важно. Потърси някой човек от твоите хора, който донякъде да прилича на него. Ще трябва за няколко минути да заблуди Фрейл.
— Значи ще действаме според плана, който изработихме двамата с теб?
— Да, генералът напълно го одобри и го намира за отличен.
— Значи решено?
— Да! А сега, като свършихме работата на Конгреса, да поговорим за нашите лични въпроси. — И като извади от джоба си дадения му от дон Торибио пиастър, дон Рафаел го подаде на брат си.
— Ах! — извика силно развълнуван дон Лоп. — Това е пиастърът на покойния ни чичо! Ти ли го намери? По какъв начин?
— Успокой се, братко! Ако моите предчувствия не ме лъжат, и на твоите страдания скоро ще се тури край: убиецът на баща ни ще бъде в наши ръце.
— О, кажи ми по-скоро, искам всичко да зная!
— Слушай, не бива да губим напразно време, днес ни предстои тежка работа!
И дон Рафаел разказа подробно на брат си за станалото между него и дон Торибио Карвахал преди един час.
— Е, какво ще кажеш, братко?
— Мисля, че бог ни помага! — отвърна дон Лоп. — Този човек е убиецът на баща ни, който сега ще бъде отмъстен.
— Важното е да обърнем внимание на ръката му.
— О, бъди спокоен. Най-напред това ще сторя.
— Не забравяй, че аз и ти сме съдии отмъстители, а не убийци. Тоя човек трябва да получи възмездие за своето престъпление, а не просто да бъде убит, както може да бъде убит всеки от нас, разбираш ме, нали?
— Няма да падне косъм от главата му.
— Обещаваш ли ми?
— Заклевам се, братко! О, най-после баща ни ще бъде отмъстен!
— Е, сега, когато знаеш всичко, да се разделим, драги братко, и всеки от нас да отиде на мястото си. Утре в четири сутринта отново ще се видим, тъй че ще потърпиш още няколко часа.
— О, все едно, ще търпя: не забравяй пурите, ето ги!
— Не се безпокой, няма да ги забравя! Много ти благодаря за тях.
По време на тоя несвързан разговор братята оседлаха конете си, изведоха ги от пещерата, качиха се и като стиснаха още веднъж ръцете си, се разделиха.
Тоя път дон Рафаел в галоп се върна в лагера малко преди деветнайсет часа.
Той отсъства час и половина. Дон Торибио Карвахал го чакаше. След краткия, но сериозен разговор с полковника капитанът бързо се метна на седлото и без да се бави нито минута, се понесе към главната квартира.
След заминаването на адютанта полковникът свика всички офицери, на които разясни до най-малки подробности своя план, и като им заповяда да бъдат напълно внимателни и предпазливи, ги освободи.
Внезапното нападение на храбрия партизанин надмина всички очаквания. Както и сам дон Рафаел признаваше, задачата не бе лека, обаче той не губеше кураж и се надяваше на успех.
Само не им каза, че днес разчита да убие с един куршум два заека. Служейки на делото на либералната партия, в същото време служеше и на собствените си интереси. Трудно можеше да се каже дали общото дело е по-важно за него от личното, защото отмъщението сред населението пр крайбрежието на Тихия океан играе най-важна роля в живота му.
В два часа през нощта целият отряд, разбуден поединично от своите офицери и подофицери, се построи без шум в бойни редици, готов за настъпление.
Като предпазна мярка копитата на конете бяха обвити с парцали, а на ездачите бе поръчано да носят сабите си под лявата мишница, за да се избегне звънтенето им по време на похода.
Когато всичко бе готово, полковникът набързо прегледа всички войскови части, за да се убеди, че нито една предпазна мярка, заповядана от него, не е пропусната, и отправи към войниците по няколко насърчителни думи.
Най-после се прошепна заповедта за поход и отрядът потегли с бърз ход от мястото на бивака като легион нощни призраци.
Шестстотин войници, които дойдоха в лагера им преди половин час, вървяха мълчаливи след взводовете кавалеристи, командвани от трима офицери.
Тази войници бяха артилеристи, изпратени от главнокомандващия, за да заместят прислугата на пленените от врага оръдия.
Конницата авангард от тридесет души се движеше на двеста крачки пред отряда, а младият полковник — на още толкова разстояние пред авангарда с напълнени пистолети, като се нагърби с опасната и отговорна служба на разузнавач.
Нейде далеч часовникът на селска църквица удари четири часа сутринта, когато шепнешком се предаде командата: „Стой!“
Колоната спря като закована, само командирът и полковник дон Рафаел Кастильо, продължаваше да върви предпазливо напред.
Стигнал до един завой на пътя, той се подпря на коня и като извади от джобовете своите фойерверки, започна усилено да пръска искри. След миг на стотина крачки пред него се изви към небето тънката следа на ракета и веднага падна на земята.
