Чуждо вино

— Сигурно са ми дали повредено тяло — отвърна Уилис Коу. — Малко допълнителни мъчения — да знаеш, че си чужденец, че си в затвора заради някакво престъпление, което не можеш да си спомниш. Какво ли ужасно е било, щом съм заслужил такава присъда!

— Да сте чели Франц Кафка, господин Коу?

— Не.

— Той е писал за хора, осъдени за престъпления, за характера на които обаче те нищо не знаят. Виновни за грехове, които дори не подозират.

— Да, и аз чувствам нещо такова. Може би и Кафка е подозирал, че тялото му е повредено.

— Няма нищо странно във вашите подозрения. Днес мнозина не са удовлетворени от живота си — мъжете искат да са жени, жените искат…

— Не, не! Не съм кандидат за промяна на пола. Казвам ви, дойдох от свят със зелено небе, с кадифени пясъци и пламъчета, които приблясват… Имах много крака, имах ципи между пръстите, пък и изобщо не бяха пръсти… — Той млъкна объркан.

После отново седна и продължи:

— Докторе, живея като всички — често боледувам, не мога да си плащам сметките… Дъщеря ми умря при катастрофа и тази мисъл направо ме убива. Синът ми е осакатен в разцвета на силите си и завинаги ще остане такъв. Почти не разговаряме с жена ми, не се обичаме… И не знам дали изобщо сме се обичали. Не съм нито по-лош, нито по-добър от всички останали на тази планета. Точно затова ви споделям: болка, отчаяние, постоянен ужас! Ежедневен кошмар! Безнадеждност. Празнота. Нима това е човешкият живот? Знайте, има други места, където да си човек не означава безкрайно страдание.

В кабинета ставаше тъмно.

— Господин Коу — рече лекарят, — изслушах ви и искам да знаете, че почти споделям страховете ви. — Коу изпита облекчение, все пак някой му даваше да разбере, че не е сам. — Честно казано, вашият случай е сериозен. Вие сте болен и се нуждаете от интензивно лечение. Ще поговоря с жена ви, но моят съвет е веднага да проведете един интензивен курс на лечение…

Уилис Коу затвори очи.

* * *

Заключи вратата на гаража и запуши процепите с парцали. Намери достатъчно дълъг маркуч, за да вкара газовете от ауспуха директно в колата. Включи двигателя и го остави да работи. Седна на задната седалка и се зачете. Но не можа да се съсредоточи върху текста, затова се опита да заспи. Искаше насън да види света, който му бяха откраднали; света, който повече никога няма да види. Накрая сънят го превзе и той умря.

Поменът бе в „Горска ливада“, затова бяха дошли малцина. Пък и беше уикенд. Естела плачеше, а Харви Ротхамър я утешаваше. Но си мислеше, че април наближава.

Положиха Уилис Коу в една рохкава почва и мексиканец с три деца го зари с пръст от чужда планета. Мексиканецът, който миеше съдове в ресторант, заработваше допълнително на гробището — нямаше пари да си плати наема.

* * *

Многокракият консул поздрави завърналия се.

Той се обърна и видя над главата си яркозеленото небе.

— Добро завръщане, Плидо — рече консулът.

Изглеждаше тъжен. Плидо, който на далечната планета се казваше Уилис Коу, се изправи и се огледа. Бе у дома.

Но не можеше да се наслаждава мълчаливо.

— Консуле, кажете ми… Какво толкова ужасно съм сторил?

— Ужасно ли?! — Консулът беше изумен. — Ние се прекланяме пред вас, ваша милост. Вашето име е увенчано с ореол и повече слава от всички други. — В думите му се долови огромно уважение.

— Тогава защо ме изпратихте да живея в страдания на друга планета? Защо ме осъдихте на каторга?

— Не, ваша милост, не. Страданието е това, което ние изпитваме. Мъченията са всичко, което ние знаем. Само малцина от уважаваните и почитаните раси в галактиката биват изпращани в онзи свят. Животът там е рай в сравнение с всички останали светове. Вие просто още не сте се ориентирали… Ще дойдете на себе си и ще разберете.

И Плидо, който в по-хубавата част от своя почти безкраен, изпълнен със страдания живот се казваше Уилис Коу, си спомни.

Мина време и той осъзна вечната печал, в която бе роден.

Осъзна, че бяха му дали най-високата награда в галактиката — да изкара няколко великолепни години в свят, в който болката е нищо в сравнение с другите светове.

И той си спомни дъжда и съня, и пясъка под краката, и океана, който пее вечерната си песен. И нощта, когато намрази Земята.

И сега често сънува приятни картин за живота на Уилис Коу на планетата на радостта.

,

Информация за текста

© 1978 Харлан Елисън

Harlan Ellison

Strange Wine, 1978

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/325]

Последна редакция: 2006-08-10 20:37:46