— Кайрадис ли? Не. Пророчиците не са способни да лъжат. Може да е скрила някои неща, ала е невъзможно да е излъгала. Разкри ни онова, което е видяла в звездите.
— Как може да вижда звездите с тази превръзка върху очите си?
Поулгара вдигна ръце.
— Не зная. Пророците усещат нещата по начини, които не можем да разберем.
— Може би е прочела погрешно — предположи Хетар.
— Пророците от Кел обикновено имат право — изръмжа Белдин. — Така че не бих заложил живота си на онова, което казваш, Хетар.
— И така стигаме до същината на въпроса — намеси се Гарион. — Ще трябва да тръгна сам.
— Сам ли? — изрече задъхано Се’Недра.
— Чу какво каза Кайрадис. Някой от спътниците ми ще бъде убит.
— Такава възможност винаги е съществувала, Гарион — обади се Мандорален.
— Но никога не е била предопределена с такава сигурност.
— Няма да позволя да тръгнеш сам — заяви Барак.
Гарион усети силно, особено дръпване, сякаш някой го блъскаше грубо встрани. Риванският крал беше безпомощен, когато от устните му прозвуча глас, който не му принадлежеше.
— Хора, ще спрете ли това глупаво бръщолевене? — запита гласът. — Указанията са ви дадени. Следвайте ги.
Всички гледаха смаяно Гарион. Той вдигна безпомощно ръце, за да им покаже, че няма никаква власт над думите, звучащи от устата му.
Белгарат примигна.
— Сигурно става дума за нещо изключително важно, щом е накарало теб да се намесиш пряко в разговора ни — обърна се той към разума, неочаквано обсебил гласа на Гарион.
— Нямате време, Белгарат. Предстои ви да изминете много дълъг път, а разполагате с малко време.
— Значи онова, което ни каза Кайрадис, е истина? — попита Поулгара.
— Да, думите й разкриваха истината. Ала тя все още не взема ничия страна.
— Тогава защо въобще дойде тук? — попита Белдин.
— Кайрадис има своя задача и появата й при вас е част от нея. Тя трябва да даде указания и на Зандрамас.
— Не би ли могъл да ни подскажеш нещичко за онова място, което трябва да открием? — попита с надежда Белгарат.
— Белгарат, не задавай такива въпроси. Знаеш, че не бива. По пътя на юг трябва да спрете в Пролгу.
— В Пролгу ли?
— Там ще се случи нещо, което непременно трябва да стане. Времето ви изтича, Белгарат, затова не го губи.
— Продължаваш да говориш за времето. Би ли могъл да бъдеш по-конкретен?
— Отиде си, дядо — каза Гарион, възвърнал властта над гласа си.
— Винаги прави така — недоволно каза Белгарат. — Изчезва точно когато разговорът стане интересен.
— Знаеш защо го прави, Белгарат — напомни му Белдин.
Белгарат въздъхна.
— Да, известно ми е. — Вълшебникът се обърна към приятелите си. — В такъв случай всичко е ясно — продължи той. — Мисля, че трябва да направим точно както каза Кайрадис.
— В никакъв случай няма да вземате и Се’Недра! — възпротиви се Порен.
— Разбира се, че тръгвам с тях, Порен — заяви Се’Недра и тръсна глава. — Бездруго щях да го сторя, независимо от това какво каза сляпото момиче.
— Но тя спомена, че един от спътниците на Гарион ще умре.
— Аз не съм му спътница, Порен. Аз съм негова съпруга.
Очите на Барак се бяха налели със сълзи.
— Нищо ли не мога да кажа, за да те убедя да промениш решението си? — изрече умолително той.
Гарион усети, че и неговите очи се наливат със сълзи. Барак винаги бе здрава опора в неговия живот и мисълта да започне търсенето без грамадния червенобрад мъж го потискаше.
— Страхувам се, че нямаме избор, Барак — тъжно каза той. — Ако зависеше от мен… — Риванският крал замълча, неспособен да продължи.
— Думите на пророчицата разкъсаха сърцето ми, скъпа Се’Недра — заговори Мандорален и коленичи пред кралицата. — Аз съм твой предан рицар, воин и защитник, но въпреки това ми е забранено да те придружа в опасното ти търсене.
По страните на Се’Недра изведнъж рукнаха сълзи и тя обви с ръце врата на грамадния рицар.
— Скъпи, скъпи Мандорален — прошепна съкрушено тя и го целуна по бузата.
— Неколцина мои хора работят върху някои сделки в Малореа — обърна се Силк към Ярблек. — Ще им занесеш писмо от мен и те ще ти дават полезни съвети. Не вземай прибързани решения, но в никакъв случай не пропускай открилите се пред теб възможности.
— Зная как да ръководя търговията, Силк — отвърна рязко Ярблек. — Справям се не по-зле от теб.
— Зная, че е така, но ти се вълнуваш повече, отколкото е нужно. Просто искам да кажа, че трябва да запазваш самообладание. — Дребничкият драснианец огледа печално кадифения си жакет и пръстените със скъпоценни камъни по ръцете си. След това въздъхна. — Е, добре, мисля, че и по-рано съм живял без всичко това. — Той се обърна към Дурник. — Според мен трябва да си стягаме багажа.
Гарион го погледна с недоумение.
— Не ме ли чу, Гарион? — попита Силк. — Кайрадис ти каза кого трябва да вземеш със себе си. Дурник е Човека с двата живота. Еранд е Носителя на Кълбото, а в случай, че си забравил, аз съм Водача.
Гарион отвори широко очи.
— Естествено, че идвам с теб — рече Силк и се засмя нахално. — Без мен ще се загубиш.
Информация за текста
© 1987 Дейвид Едингс
© 2000 Здравка Евтимова, превод от английски
David Eddings
Guardians of the West, 1987
Сканиране и разпознаване: Мая Георгиева, 2006
Редакция: Mandor, 2006
Публикация:
ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЗАПАДА. КРАЛЯТ НА МУРГИТЕ. 2001. Изд. Бард, София. Превод: [от англ.] Здравка ЕВТИМОВА [Guardians of the West. King of Murgos, David EDDINGS]. С ил. Формат: 170?240. Страници: 702. Цена: 9.99 лв. ISBN: 954-585-163-5.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/37]
Последна редакция: 2007-06-30 22:29:43
1
Задача. — Б. ред.
