— Какво мислите за южните области на Ктхол Мургос? — попита генерал Брендиг.
— Не — каза решително началникът на драснианското разузнаване. — Там се води война, военни кораби на мургите кръстосват около целия западен бряг. Единственото сигурно място, където нийсански кораб може да пусне котва, необезпокояван от никого, е кралство Нийса.
— А това отново ни насочва към Салмисра, нали? — подхвърли Поулгара.
— Смятам, че ако е имало някаква намеса от страна на официалните власти, хората ми щяха да са разбрали за това, лейди Поулгара — изтъкна Джевълин. — Имам шпиони навсякъде в двореца на Салмисра. В действителност там заповедите издава Сади, главният евнух на Салмисра, а ние го наблюдаваме непрекъснато. Не мисля, че нареждането за отвличането на принца е дошло от двореца.
Вратата се отвори и влезе Белдин. Лицето му бе мрачно като буреносен облак.
— О, богове! — изруга той. — Изгубих го!
— Изгубил си го? — попита Белгарат. — Как?
— Щом Харакан стигна до улицата, се превърна в ястреб. Бях плътно зад опашката му, но той навлезе в облаците и отново се преобрази. Когато се показа, се бе смесил с ято гъски, летящи на юг. Естествено, щом ме видяха, гъските се разкрякаха и се разлетяха на всички страни. Не можах да позная коя от тях бе Харакан.
— Остаряваш.
— Защо не млъкнеш, Белгарат?
— Бездруго той вече не е важен — вдигна рамене Белгарат. — Вече получихме от него това, което ни трябваше.
— Бих предпочел да е мъртъв. Така щях да се чувствам по-сигурен. Ако не друго, загубата на едно от любимите му кучета би вбесила Урвон, а аз съм готов да направя всичко, за да го ядосам.
— Защо непрекъснато наричаш Харакан куче? — попита любопитно Хетар.
— Защото е чандим, а чандимите са точно това — хрътките на Торак.
— Би ли ни обяснил какво означават думите ти? — помоли го кралица Порен.
Белдин пое дълбоко дъх, за да овладее гнева си.
— Това не е толкова сложно — подхвана гърбавият вълшебник. — Когато построиха Ктхол Мишрак в Малореа, Торак възложи на определени гролими задачата да пазят града. За да я изпълнят, те се превърнаха в хрътки.
Гарион потрепера — в съзнанието му болезнено ясно изплува споменът за огромните силуети на кучетата, на които се бяха натъкнали в Града на нощта.
— Както и да е — продължи Белдин, — След битката при Воу Мимбре, когато Торак заспа непробудния си сън, продължил векове, Урвон навлезе в забранената зона около руините и успя да убеди част от глутницата хрътки, че действа от името на бога с обезобразеното от огъня лице. Отведе ги със себе си в Мал Яска и постепенно отново ги преобрази в гролими; въпреки че изби поне половината от тях, докато това му се удаде. Както и да е, те наричат себе си „чандими“ — нещо като таен орден, съществуващ в църквата на гролимите. Чандимите са напълно верни на Урвон, твърде добри вълшебници, но също така се занимават и с черни магии. Ала въпреки това все още продължават да бъдат кучета — много послушни и далеч по-опасни в глутница, отколкото поотделно.
— Наистина забележителна нова информация! — отбеляза Силк, като вдигна поглед от някакъв навит пергамент, който бе открил в един от шкафовете.
— Много усилено използваш устата си, Келдар — отвърна раздразнено Белдин. — Искаш ли да ти я зазидам?
— О, не, не ми обръщай внимание, Белдин.
— Какво ще правим сега, Белгарат? — попита кралица Порен.
— Сега ли? Сега ще тръгнем след Зандрамас, разбира се. Заради тази хитрост с култа вече сме изостанали доста далеч зад него, но ще наваксаме.
— Непременно ще го сторим, можете да разчитате на думите ми — заяви Гарион. — Веднъж вече се справих с Детето на Мрака. Мога да го направя още веднъж, ако се налага. — Той се обърна към Еранд. — Имаш ли някаква представа защо Урвон иска синът ми да бъде убит?
— Заради нещо, което е намерил в някаква книга. В книгата пишело, че ако синът ти попадне в ръцете на Зандрамас, Зандрамас ще го използва, за да направи нещо. Каквото и да е то, Урвон е готов да разруши света, за да го възпре.
— Какво е онова, което би могъл да направи Зандрамас? — попита Белгарат.
— Харакан не знае отговора на този въпрос. Всичко, което знае, е, че не е изпълнил задачата, възложена му от Урвон.
На лицето на Белгарат бавно се появи усмивка — студена и смразяваща.
— Не е необходимо да губим време в преследване на Харакан — заяви той.
— Да не го преследваме ли? — възкликна Се’Недра. — След всичко, което ни причини?
— Урвон ще се погрижи за това вместо нас. Ще стори с него такива неща, за които ние дори не бихме могли да помислим.
— Кой е този Урвон? — попита генерал Брендиг.
— Третият ученик на Торак — отвърна Белгарат. — Бяха трима — Ктучик, Зедар и Урвон. Той е единственият оцелял.
— Все още не знаем нищо за Зандрамас — напомни им Силк.
— Знаем някои неща. Например това, че сега Зандрамас е Детето на Мрака.
— Нещо не е наред, Белгарат — избоботи Барак. — Защо Урвон ще иска да пречи на Детето на Мрака? Те са на една страна, нали?
— Очевидно не. Струва ми се, че в редиците на нашите противници са се появили разногласия.
— Това е от полза за нас.
— Въпреки това бих искал да науча още много неща преди да започна да злорадствам.
В ранните часове на следобеда рухна съпротивата на последните фанатици, продължили да се сражават в югоизточната част на Реон. Обезсърчените пленници бяха поведени по улиците на горящия град към площада, където трябваше да се присъединят към останалите пленени последователи на култа.
Гарион и генерал Брендиг стояха на балкона на втория етаж в къщата, където бяха отнесли Харакан, и разговаряха тихо с дребничката кралица на Драсния.
— Как ще постъпите с тях сега, ваше величество? — попита я генерал Брендиг.
— Ще им кажа истината и ще ги пусна да си вървят, Брендиг.
— Ще ги пуснете да си вървят?
— Разбира се.
— Страхувам се, че не ви разбирам.
— Мъничко ще се разстроят, когато им съобщя, че един малореански гролим ги е подвел и ги е накарал да предадат Алория.
— Не мисля, че ще ви повярват.
— Много от тях ще го направят — отвърна спокойно тя и оправи яката на черната си рокля. — Ще успея да убедя поне някои да повярват на истината. Те ще я разнесат навсякъде из кралството. А щом всички научат, че култът към Мечката е попаднал под властта на гролима Харакан, за сектантите ще стане много трудно да печелят нови последователи, не смяташ ли?
— Имате право — съгласи се Брендиг. — Но няма ли да накажете онези, които не ви послушат?
— Това би било тирания, генерале, а владетелите трябва да избягват такива прояви — особено когато това не е необходимо. Смятам, че щом мълвата се разчуе, всеки започнал да бръщолеви за божествената мисия на Алория да покори южните кралства, ще бъде посрещнат с дъжд от камъни.
— Добре. А какво ще предприемете с генерал Халдар? — попита той сериозно. — На него не бихте позволили просто да си върви у дома, нали?
— Положението с Халдар е съвсем различно — отвърна тя. — Той е предател, а измяната не бива да бъде насърчавана.
— Когато разбере какво се е случило тук, той вероятно ще се опита да избяга.
— Външният вид понякога подвежда, генерал Брендиг — заяви кралицата с хладна усмивка. — Може би
