безсъзнание.
— Той ли е това? — попита с любопитство Силк, лъскайки разсеяно един от пръстените си в предницата на сивия си жакет.
Гарион кимна.
— Не изглежда толкова впечатляващ, нали?
— Голямата каменна къща ей там е негова — каза Джевълин и посочи една квадратна сграда с червени керемиди.
— Вече не — отвърна Гарион. — Сега е моя.
Джевълин се усмихна за миг.
— Бихме искали да я претърсим най-щателно — продължи началникът на драснианското разузнаване. — Хората понякога забравят да унищожат важни неща.
— Можем да отнесем и Улфгар там — рече Гарион. — Трябва да го разпитаме.
— Ще отида да доведа останалите ни приятели — предложи Дурник и свали шлема си. — Мислите ли, че вече е достатъчно безопасно да доведем Поул и останалите дами в града?
— Би трябвало — отвърна Джевълин. — Единствено в югоизточната част все още има огнища на съпротива.
Дурник кимна и тръгна през площада.@
Гарион, Силк и Джевълин вдигнаха отпуснатото тяло на чернобрадия мъж и го понесоха към къщата, пред която, издигнато на висок кол, се развяваше знамето с мечката. Един ривански войник стоеше на пост край няколко пленници, сгушени окаяно един до друг до стълбището.
— Ще ми направиш ли една услуга? — обърна се Гарион към войника.
— Разбира се, ваше величество — отговори воинът и отдаде чест.
— Отсечи това нещо. — Гарион кимна към пилона.
— Веднага, ваше величество. — Войникът се засмя. — Трябваше и сам да се сетя.
Внесоха Улфгар в една богато обзаведена стая. Навсякъде из нея бяха разхвърляни пергаменти. В голямата каменна камина също имаше цяла купчина смачкани свитъци. Ала камината беше студена.
— Добре — измърмори Джевълин. — Прекъснали сме го и не е успял да изгори нищо.
Силк огледа стаята. Стените бяха украсени с изящни гоблени в тъмни цветове, а зелените килими на пода бяха дебели и меки. Всичките кресла бяха тапицирани с яркочервено кадифе, а незапалените свещи стояха в сребърни свещници, прикрепени към стените.
— Добре си е живял — измърмори дребничкият мъж.
— Да съберем документите — предложи Джевълин. — Искам да ги прегледам.
Гарион остави шлема и меча си на пода, свали тежката ризница и уморено се отпусна на едно меко канапе.
— Чувствам се напълно изтощен — измърмори той. — Сякаш не съм спал цяла седмица.
Силк сви рамене.
— Това е една от привилегиите на хората, издаващи заповеди.
Вратата се отвори и влезе Белгарат.
— Дурник каза, че мога да те намеря тук — подхвана той и отметна качулката на старото си износено наметало. След това прекоси стаята и побутна отпуснатото тяло в ъгъла. — Не е мъртъв, нали?
— Не е — отвърна Гарион. — Просто Дурник го приспа със сопата си.
— Защо сте сложили превръзка на очите му? — попита старият вълшебник.
— Защото използваше магии. Помислих си, че няма да е зле, ако покрием очите му с нещо.
— Зависи от това дали наистина е овладял това изкуство.
— Можеш ли да го събудиш? — попита Силк.
— Нека го направи Поул. Нейното докосване е по-нежно от моето. Не искам да му счупя нещо.
Най-сетне всички се събраха и Белгарат седна на един стол, сложен точно пред пленника, и мрачно каза:
— Добре, Поул. Събуди го.
Поулгара свали синьото си наметало, коленичи до пленника и хвана главата му с ръце. За миг Гарион долови тих, шепнещ звук и усети в гърдите си прилив на нежност. Улфгар изстена.
— Дайте му още няколко минути — каза Поулгара и се изправи. — След това може да започнете да го разпитвате.
— Сигурно ще упорства — предположи Брин и се засмя.
— Ще бъда ужасно разочарован, ако не го направи — подметна Силк, който ровеше в някакво чекмедже на големия полиран шкаф.
— Да не сте ме ослепили, варвари такива? — измърмори Улфгар, надигна се с мъка и седна, като опря гръб на стената.
— Не сме — отвърна му Поулгара. — Очите ти са завързани, за да ти попречим да предприемеш някои неразумни стъпки.
— Значи са ме пленили жени? — В гласа на чернобрадия се долавяше дълбоко презрение.
— Да, и аз съм една от тях — извика Се’Недра.
Тонът, с който бяха изречени тези думи, предупреди Гарион и спаси живота на пленника, защото малката кралица измъкна един от кинжалите в пояса на Вела и се нахвърли върху него. Гарион сграбчи готовата й за смъртоносен удар ръка в последния момент и изтръгна ножа.
— Дай ми го! — извика тя.
— Не, Се’Недра.
— Той открадна бебето ми! — изкрещя тя. — Ще го убия!
— Не, няма. Той няма да даде отговор на нито един от нашите въпроси, ако прережем гърлото му. — Гарион прегърна жена си и върна кинжала на Вела.
— Ще ти зададем няколко въпроса, Улфгар — обърна се Белгарат към пленника.
— Ще се наложи доста да почакаш за отговорите.
— Толкова се радвам, че го каза — измърмори Хетар. — Кой иска да започне да го реже на парчета?
— Правете каквото искате — присмя им се Улфгар. — Не ме е грижа за тялото ми.
— Ще направим всичко, което можем, за да промениш мнението си по този въпрос — изрече Вела със смразяващ, подвеждащо мек глас, опитвайки острието на кинжала си с палец.
— Какво точно искаш да узнаеш, Белгарат? — попита Еранд и отклони поглед от бронзовата статуя в ъгъла, която до този момент разглеждаше с любопитство. — Аз мога да дам отговори на въпросите ти, стига да искаш.
Белгарат рязко вдигна поглед към русокосото момче.
— Знаеш ли какво има в съзнанието му? — попита той сепнато.
— Да, известно ми е почти всичко.
— Къде е синът ми? — бързо попита Гарион.
— Това е нещо, което не му е известно — отвърна Еранд. — Той няма нищо общо с отвличането.
— Кой го е извършил тогава?
— Улфгар не е сигурен, но смята, че е бил Зандрамас.
— Зандрамас ли?
— Това име непрекъснато се появява на пътя ни, нали? — рече Силк.
— Той знае ли кой е Зандрамас?
— Не знае. Това е просто име, което е чувал от своя господар.
— Кой е господарят му?
— Страхува се да споменава името му дори наум — отвърна Еранд. — Обаче е мъж с лице на петна.
Пленникът отчаяно се бореше да се изтръгне от въжетата, с които бе омотано тялото му.
— Лъжи! — изкрещя той. — Всичко това е лъжа!
— Този човек е бил изпратен тук от господаря си, за да попречи ти и Се’Недра да имате деца — продължи Еранд, без да обръща внимание на крещящия пленник. — Освен това задачата му е била децата ви да не останат живи, ако се родят. Не той е организирал отвличането, Белгарион. Ако Улфгар бе човекът, промъкнал в детската стая в Рива, той щеше да убие сина ти, нямаше да го отвлече.
