— Той също е добра машина — съгласи се Ярблек. — Но основният недостатък на тарана е, че си точно под стената, когато пада. Никога не ми е било приятно от главата ми да отскачат камъни.
Продължиха да чакат.
— Някой виждал ли е Лелдорин? — попита Гарион.
— Отиде със Силк — отвърна Барак. — Изглежда, смята, че ако се изкачи на някой покрив, пред лъка му ще има повече живи мишени.
— Винаги се държи твърде възторжено — усмихна се Мандорален. — Но трябва да призная, че никога не съм виждал стрелец, равен на него по майсторство.
— Ето — извика Барак и посочи една пламтяща стрела, описваща дъга високо над върховете на покривите. — Това е сигналът.
Гарион пое дълбоко дъх и изправи рамене.
— Добре. Мандорален, надуй бойния рог и да започваме.
Пронизителният звук на рога на Мандорален разкъса безметежния покой и войниците на Гарион започнаха да изскачат от улиците, готови да започнат последното нападение срещу Реон. Снегът скърцаше под краката на риванци, алгари, надраки и на здравите воини от Сендария, втурнали се към отбранителната линия с оръжия в ръце. Шестдесет от облечените в дебели кожени дрехи наемници на Ярблек изтичаха напред, стиснали страшните куки.
Гарион и Барак се покатериха по хлъзгавите нестабилни руини на съборените къщи, създаващи барикадата по защитната линия. Оцелелите сектанти отчаяно обсипваха с дъжд от стрели напредващите войски на Белгарион. Брендиг издаде заповед с отсечен глас. След миг няколко сендарски отряда се отклониха и започнаха да нахлуват във всяка постройка и да обезвреждат безпощадно всички защитници на култа.
Зад защитната линия цареше огромно объркване. Напредвайки зад стената от щитове, войската на Гарион изтласкваше от улиците вече отчаяните сектанти. Въздухът се тресеше от ругатни, свистяха стрели, от покривите на няколко къщи вече се подаваха огнените езици на пламъците.
Точно както бе предвидил Ярблек, нестабилно изградените стени, преграждащи улиците във вътрешността на града, бързо бяха разрушени от десетките куки. Страшните им шипове прелитаха над защитниците им и се впиваха от другата страна.
Зловещото настъпление продължаваше, въздухът кънтеше от металния звън на удрящи се един в друг мечове. В цялата тази невъобразима суматоха се оказа, че Гарион се е отделил от Барак.
Изведнъж кралят откри, че се сражава рамо до рамо с Дурник в една тясна уличка. Ковачът нямаше нито меч, нито брадва, а се биеше с голяма тежка сопа.
— Просто не обичам да разрязвам хора — извини се той, докато поваляше поредния си як противник със силен точен удар. — Ако удариш някого със сопа, има голяма вероятност човекът да не умре. И при това не се пролива кръв.
Силите на Гарион си пробиваха път към вътрешността на града. Шумът от тежко сражение в южния край на Реон показваше, че Силк и хората му са достигнали южната стена. Те бяха отворили портите и бяха пуснали в града струпаните отвън войски, чиято лъжлива атака бе разкъсала фатално силите на култа.
Гарион и Дурник изскочиха от тясната уличка и се озоваха на широкия заснежен централен площад на Реон. На всяка педя земя тук се водеха ожесточени схватки. Ала на източната му страна многочислена група сектанти се тълпеше около някаква висока каруца. В нея стоеше мъж с черна брада, облечен в жакет от червеникавокафяв брокат.
Един слаб надрак хвърли тънкото си копие срещу мъжа в каруцата. Чернобрадият вдигна ръка, направи някакво особено движение и изведнъж копието на надрака се отклони встрани и издрънча безобидно върху хлъзгавия калдъръм. Гарион ясно усети връхлитащата го вълна, която можеше да означава само едно.
— Дурник! — извика той. — Човекът в каруцата. Това е Улфгар!
Дурник присви очи и извика:
— Да го хванем, Гарион!
Гневът на Гарион към този непознат, станал причина за всички тези сражения, кръвопролития и разрушения, изведнъж стана непоносимо силен. Яростта на риванския крал се предаде на Кълбото върху дръжката на меча. Скъпоценният камък блесна ослепително и горящият меч на Желязната хватка лумна в изпепеляващи сини пламъци.
— Там! Това е кралят на Рива! — изкрещя чернобрадият мъж от каруцата. — Убийте го!
За миг погледът на Гарион срещна очите на мъжа в колата. В тях се четеше омраза, но в същото време те излъчваха страхопочитание и отчаяна уплаха. Десетки последователи на култа, подчиняващи се сляпо на своя водач, се втурнаха към риванския крал с високо вдигнати мечове, ала изведнъж започнаха да се сгромолясват и да се гърчат в агония. Рояк безпощадни, съскащи стрели помиташе бойните им редици.
— Тук съм, Гарион! — извика Лелдорин от покрива на една къща наблизо. Движенията на ръцете му почти не се забелязваха — сливаха се в бърз, несекващ ритъм, докато стрелецът изпращаше стрела след стрела срещу връхлитащите сектанти.
— Благодаря, Лелдорин! — извика Гарион и се втурна срещу облечените в кожени дрехи мъже, като развъртя пламтящия меч. Вниманието на струпалите се около каруцата последователи на култа бе изцяло приковано от ужасяващата гледка — величествения разярен крал на Рива и легендарния му меч. Затова те не забелязаха Дурник, който се прокрадваше като дебнеща котка покрай стената на една къща.
Мъжът в каруцата вдигна високо ръка, сграбчи от въздуха огнена топка и отчаяно я запрати срещу Гарион. Риванският крал отби огненото кълбо със светкавично движение на пламтящото острие и продължи страшното си настъпление, нанасяйки страхотни удари срещу отчаяните мъже, облечени в мечи кожи, без дори да сваля поглед от чернобрадия мъж. Посивялото лице на магьосника разкриваше, че се е поддал на панически ужас, но въпреки това Улфгар отново вдигна ръка… но изведнъж рухна на плочника — сопата на Дурник го беше цапардосала по тила.
Болезнен вик на разочарование се разнесе в мига, когато водачът на култа падна на площада. Неколцина от хората му отчаяно се опитаха да вдигнат неподвижното му тяло, но сопата на Дурник засвистя страшно във въздуха и започна да ги поваля. Други изградиха стена с телата си, за да попречат на Гарион да стигне до проснатото в снега тяло, но непрестанният дъжд от стрели на Лелдорин я разкъса по средата. Гарион изпитваше особеното чувство, че се намира някъде далеч от клането и кръвопролитията и че нищо не може да го засегне. Той навлезе в самата среда на групата объркани последователи на култа, като размахваше огромния си меч. Страшното острие описваше широки, помитащи всичко дъги. Риванският крал почти не усещаше отвратителното врязване на стоманата, режеща кости и човешка плът. След като той съсече около половин дузина врагове, смелостта на останалите се стопи и те побягнаха панически.
— Още ли е жив? — попита задъхано Гарион ковача.
Дурник обърна по гръб неподвижното тяло на Улфгар и с вещина повдигна единия му клепач.
— Жив е. — отвърна ковачът. — Ударих го доста внимателно.
— Добре — рече Гарион. — Да го вържем. И да вържем и очите му.
— Това пък защо?
— И двамата го видяхме, че използва магьосничество. Следователно вече разполагаме с отговор на един от въпросите си. Според мен ще му е малко по-трудно да прави такива неща, ако не вижда онова, срещу което насочва магията си.
Дурник обмисли за миг думите на приятеля си, после завърза ръцете на изпадналия в безсъзнание човек и каза:
— Мисля, че си прав.
25.
След пленяването на Улфгар волята за съпротива на неговите последователи се прекърши. Въпреки че някои от по-фанатизираните продължаваха да се сражават, повечето хвърлиха оръжието си и се предадоха. Войниците на Гарион ги обкръжиха и ги поведоха през заснежените окървавени улици към централния площад.
Силк и Джевълин разпитаха за няколко минути един навъсен пленник с окървавена превръзка на главата. След това отидоха при Гарион и Дурник, надвесени над пленника си, който все още бе в
