— Нима си станал мекушав, Белгарат? — попита Барак.
— Не мисля — отвърна възрастният мъж. — Но ако Ярблек се увлече, нещата могат да отидат твърде далеч. А пък човек не може да получи отговори от мъртвец.
— А след това? — попита нетърпеливо Ярблек.
— Не ме интересува какво ще правиш с него след това.
На следващия ден Гарион стоеше в тясното, оградено със завеси пространство в главната палатка и разглеждаше картите и внимателно съставените списъци, за да провери дали нещо не е убягнало от погледа му. В последно време бе започнал да се чувства така, сякаш тежестта на ръководството на цялата армия е единствено върху неговите плещи.
— Гарион — подхвана Се’Недра, като влезе в преградения със завеси команден пункт. — Дошли са наши приятели.
Той вдигна очи от картите.
— Тримата синове на Бранд — съобщи му риванската кралица. — И онзи духач на стъкло, Йоран.
— Какво правят те тук? — намръщи се Гарион. — Казах им да стоят в Рива.
— Твърдят, че трябвало да те запознаят с нещо много важно.
Кралят въздъхна.
— Тогава ги доведи незабавно при мен.
Тримата синове на Бранд, загърнати със сиви наметала, и сериозният Йоран влязоха при краля и се поклониха. Дрехите им бяха опръскани с кал, а лицата им — уморени.
— Не нарушаваме преднамерено нарежданията ти, Белгарион — увери го бързо Кайл. — Но открихме нещо много важно, което трябва да научиш.
— И какво е то?
— След като напуснахте Рива с армията, ваше величество — обясни Вердан, по-големият брат на Кайл — решихме да огледаме педя по педя западния бряг на острова. Смятахме, че може да има някакви следи, които сме пропуснали при първото претърсване.
— Освен това — добави Брин — нямахме с какво друго да се занимаваме.
— Както и да е — продължи Вердан, — най-накрая открихме кораба, с който са пристигнали онези череки.
— Техния кораб ли? — попита Гарион и рязко стана от стола. — Мислех си, че онзи, който е отвлякъл сина ми, е използвал кораб, за да напусне острова.
Вердан поклати глава.
— Корабът е бил умишлено потопен, ваше величество. Напълнили са го с камъни и след това са пробили дупки на дъното. Минали сме точно над него поне пет пъти. Най-сетне настъпи един спокоен ден и в морето нямаше никакво вълнение. Корабът лежеше на дъното на около тридесет стъпки под водата.
— В такъв случай как похитителят е напуснал острова?
— И ние си задавахме този въпрос, Белгарион — отговори му Йоран. — Хрумна ни, че е възможно въпреки всичко похитителят все още да е на Острова на ветровете. Започнахме да го търсим. И тогава открихме пастира.
— Какъв пастир?
— Бил е сам със стадото си на поляните в западната част на острова — обясни Кайл. — Въобще не му беше известно какво се е случило в града. Както и да е, попитахме го дали е забелязал нещо необичайно по времето, когато принц Геран бе отвлечен, и той ни отговори, че видял как някакъв кораб влиза в едно от заливчетата на западния бряг горе-долу по същото време. Освен това забелязал как някакъв човек, който носел нещо увито в одеяло, се качил на борда. След това корабът отплавал в морето, като група мъже останали на брега. Белгарион, заливчето беше същото, където свърши дирята, проследена от Кълбото на Алдур.
— Накъде е тръгнал корабът?
— На юг.
— Има още нещо, Белгарион — добави Йоран. — Пастирът беше убеден, че корабът е бил нийсански.
— Нийсански ли?
— Беше напълно убеден в това. Дори описа знамето със змията, което се развявало на мачтата.
— Чакайте малко — каза Гарион и се приближи към завесата на изхода на своя команден пункт. — Дядо, лельо Поул, бихте ли дошли за малко?
— Какво има, скъпи? — допита Поулгара, след като тя и старият магьосник влязоха в импровизирания кабинет на Гарион. Заедно с тях дойде и Силк.
— Разкажи им всичко — обърна се Гарион към Кайл.
Вторият син на Бранд бързо повтори онова, с което бе запознал Гарион.
— Салмисра? — предположи Поулгара и погледна баща си.
— Не е задължително, Поул. Кралство Нийса е пълно с различни интриги, но кралицата не стои зад всяка от тях. Особено след онова, което направи с нея. — Вълшебникът се намръщи. — Защо някой черек би изоставил собствения си кораб, за да отплава на борда на нийсанска гемия? В това няма никакъв смисъл.
— Ето още един въпрос, който ще трябва да зададем на Улфгар веднага щом го пипнем — заяви Силк.
На зазоряване голяма военен отряд, съставен от представители на войските от всичките западни кралства, събрали се за обсадата, прекоси долината на юг от града, после пое към стръмния хълм и Реон. Войниците бяха извадили на показ стълби и тарани; целта им беше да накарат защитниците на града да си помислят, че тъкмо тази войскова част ще осъществи главното нападение.
В северната част на града, заета от войските на Гарион, Силк поведе от покрив на покрив многоброен отряд. Задачата на хората му беше да елиминират стрелците на култа и мъжете, стоящи до делвите с врящ катран. Това бяха най-значителните сили на култа, разположени по къщите от двете страни на набързо построените стени, издигнати като преграда пред останалата част от града.
Гарион чакаше на една заснежена улица близо до защитната линия на северната част на града. Барак и Мандорален стояха от двете му страни.
— Това са моментите, които ненавиждам — напрегнато каза кралят. — Минутите, изпълнени с чакане.
— Трябва да ти призная, че и за мен затишието преди битката е твърде неприятно — отвърна Мандорален.
— Мислех, че арендите обичат битките — засмя се Барак.
— Сраженията са любимото ни развлечение — призна силният рицар, докато проверяваше една от катарамите под доспехите си. — Ала моментът преди да се изправиш срещу врага е изключително тягостен. Съзнанието е обзето от сериозни, понякога дори тъжни мисли, които отвличат човек от непосредствената му цел.
— Мандорален! — изсмя се Барак. — Ако знаеш само колко ми липсваше!
Безшумен като сянка, Ярблек се присъедини към тях. Бе свалил дебелото си кожено палто и бе надянал стоманена броня. Стискаше брадва, която изглеждаше твърде заплашително.
— Всичко е готово — съобщи им тихо той. — Можем да започнем веднага щом дребният негодник ни подаде уречения сигнал.
— Сигурен ли си, че хората ти могат да съборят стените? — попита го Барак.
Ярблек кимна.
— Хората на култа нямаха достатъчно време и не слагаха хоросан — обясни той. — Нашите куки ще съборят стените за няколко минути.
— Изглежда, този инструмент много ти харесва — отбеляза Барак.
Ярблек сви рамене.
— Винаги съм смятал, че най-добрият начин да преодолееш някоя стена е да я разрушиш с куки.
— В Арендия предпочитаме тарана — намеси се Мандорален.
