— Нали се сещаш за големия пожар в неделя в центъра на града? — попита Кони. — Оказа се, моля ти се, че сградата била на Александър Рамос.
Александър Рамос е контрабандист на оръжие, върти далаверите от лятната си вила край плажа в Джърси и от зимната си крепост в Атина. Двама от общо тримата му синове — все големи мъже, живеят в Щатите, единият в Санта Барбара, другият в окръг Хънтърдън. Третият пък е в Рио. Това не е някаква поверителна информация, знаят я и малките деца. Кланът Рамос се мъдреше върху корицата на „Нюзуик“ цели четири пъти. От години се шушукаше, че Рейнджъра е свързан с Рамос, никой обаче не знаеше какво точно е естеството на тези връзки. Рейнджъра си пада много потаен.
— И? — попитах аз.
— И вчера, когато най-после успели да влязат в сградата, намерили най-малкия син на Рамос — Хомър, лежал овъглен на третия етаж. Освен че бил овъглен, в главата му зеела и огромна дупка от куршум.
— И?
— И издирват Рейнджъра, за да го разпитат. Преди малко идваха от полицията, питаха къде е.
— За какво им е Рейнджъра?
Кони вдигна ръце.
— При всички положения е духнал — допълни Вини — и ти ще ни го доведеш.
Гласът ми подскочи с октава.
— Моля? Ти не си добре. Няма да преследвам Рейнджъра.
— Точно това й е хубавото на цялата работа — възрази братовчед ми. — Изобщо не ти се налага да го преследваш. Той сам ще ти кацне. Има нещо за теб.
— И дума да не става! Без мен!
— Добре тогава — рече Вини. — Щом ти не искаш, ще го възложа на Джойс.
Джойс Барнхард ми е най-заклетият враг. Предпочитам да ям пръст, отколкото да преотстъпвам нещо на Джойс. Този път обаче на драго сърце щях да й преотстъпя случая. Нека се мъчи, горката, нека обикаля като чалната града и издирва Невидимия.
— Какво друго имаш? — попитах Кони.
— Две дреболии и една гадория — връчи ми тя три папки. — Тъй като Рейнджъра го няма, съм принудена да ти дам и гадорията.
Разгърнах най-горната папка. Морис Мънсън. Арестуван за предумишлено убийство чрез прегазване с автомобил.
— Можеше да е и по-зле — отбелязах аз. — Например убиец изнасилвач.
— Още не си прочела до края — вметна Кони. — След като този хубостник прегазил жертвата, която по една случайност му се падала и жена, я скъсал от бой с крика, изнасилил я и се опитал да я подпали. Обвинен е само в предумишлено убийство, понеже според съдебния лекар жената вече била мъртва, когато онзи й налетял с крика. Лиснал й туба бензин и тъкмо щракнал запалката, за да запали горката женица, когато съвсем случайно покрай него минал полицейски автомобил.
Пред очите ми заиграха черни точици. Свлякох се върху канапето с тапицерия от изкуствена кожа и заврях глава между коленете си.
— Да не ти е лошо? — притесни се Лула.
— Сигурно ми е от ниското кръвно налягане — обясних.
Какво ти налягане! Беше ми от тая скапана работа!
— Можеше да е и по-зле! — повтори Кони. — Тук пише, че не бил въоръжен. Вземи си пистолета и няма страшно.
— Не мога да повярвам, че са го пуснали под гаранция!
— Да бе! — съгласи се Кони. — Сигурно в пандиза е било препълнено.
Погледнах Вини, който още стърчеше на вратата на личния си кабинет.
— И си му платил гаранцията на този маниак!
— Аз все пак съм бизнесмен, а не съдия. Полицейското му досие е чисто, досега не е извършвал никакви престъпления — уточни братовчед ми. — Има си човекът и хубава работа във фабриката за копчета. Притежава къща.
— И сега е изчезнал вдън земя.
— Не се яви в уречения ден пред съда — намеси се пак Кони. — Звъннах във фабриката за копчета, били го виждали за последно чак в сряда.
— А чували ли са го? Може би им се е обадил да каже, че е болен.
— Не, не се е обаждал. Търсих го и вкъщи, но отговаря само телефонният секретар.
Погледнах другите две папки. Лени Дейл, обвинен в семеен тормоз. И Уолтър Дъмфи, по прякор Откаченяка, издирван за пиянство, нарушаване на реда и уриниране на обществени места.
Напъхах трите папки в дамската си чанта и се изправих.
— Свържи се с мен по пейджъра, ако чуеш нещо за Рейнджъра.
— Последен шанс — отсече Вини. — Ако не приемеш, възлагам случая на Джойс.
Взех си от кутията една поничка, подадох останалите на Лула и излязох. Беше март и фъртуната трябваше доста да се понапъне, за да я вземем на сериозно. Е, по улиците беше киша и по предното и едно от страничните стъкла на колата ми се бе насъбрал лед. Зад прозореца с леда се мержелееше огромен размазан силует. Присвих очи и се взрях. Размазаният силует се оказа на Джо Морели.
Повечето жени, ако заварят Морели в колата си, на мига ще получат оргазъм. Ето така им действа. Познавам го едва ли не откакто се помня, а почти никога не съм получавала оргазъм на мига. Трябват ми поне четири минути.
Беше с кубинки, дънки и кожухче, изпод което се червенееха пешовете на карираната му фланелена риза. Под ризата беше с черна фланелка и глок четирийсети калибър. Очите му са с цвят на отлежало уиски, тялото му пък е венец на добрите италиански гени и на къртовския труд във фитнес залата. Джо се слави като човек, който живее на бързи обороти, и то с пълно основание. Сега обаче беше насочил цялото си внимание към работата.
Седнах зад волана и включих двигателя, та стъклата да се размразят. Карах шестгодишна синя хондичка сивик — вършеше ми чудесна работа, но никак не допринасяше особено за самочувствието ми. Кажете как да се правя на войнствената Ксена с тая шестгодишна таратайка?
— Какво ново-старо? — попитах аз Морели.
— Рейнджъра ли издирваш?
— А, не, без мен! Не се хващам на тая въдица.
Той вдигна вежди.
— Още не съм станала магьосница — поясних.
Да пратят точно мен да гоня Рейнджъра, бе все едно да пратят пилците да преследват лисицата.
Морели се беше облегнал на страничната врата.
— Трябва на всяка цена да поговоря с него.
— Ти ли разследваш пожара?
— Не. Това е друга опера.
— Друга опера, свързана с пожара ли? Като дупката в главата на Хомър Рамос?
Морели се подсмихна.
— Задаваш прекалено много въпроси.
— Да, но получавам прекалено малко отговори. Защо Рейнджъра не отговаря на пейджъра си? В какво се е забъркал?
— Имал е среднощна среща с Рамос. Засякла ги е охранителната камера във входа. За през нощта сградата се заключва, но Рамос е имал ключ. Влязъл е, почакал е десетина минути, после е отключил и на Рейнджъра. Двамата са се качили на асансьора и са отишли на третия етаж. След трийсет и пет минути Рейнджъра си е тръгнал сам. Десет минути по-късно се е задействала противопожарната аларма. Изгледахме всичко, каквото камерите са заснели в продължение на четирийсет и осем часа, и според записа в сградата не е имало никой освен Рейнджъра и Рамос.
— Десет минути са много време. Да сложим още три, през които Рейнджъра се е качил на асансьора или е слязъл пеш по стълбището. Ако наистина той е подпалил пожара, защо системата не се е задействала по-рано?
