към стопанина си, който почувства как го облива приятна топлина, защото накрая се бе освободил от самотата. — Всичко това е страх от смъртта — прошепна той. — Просто се боях да умра. Кой можеше да помисли? Мислех си, че стоя над подобни неща. Колко е приятно да се освободиш от страха.
Когато Джилет отново погледна в илюминатора към въртящите се звезди, галактиката вече не му изглеждаше пуста и черна, а трепереща и вибрираща от творческа енергия. Той знаеше, че неговото ново чувство е невъзможно да се разколебае, дори ако следващата планета, която щеше да посети, се окажеше пищна градина на живота. Това нямаше да измени нищо, защото сега вярата му се градеше не на цифри и факти, а на много по-надеждна основа.
И съвършено нямаше значение накъде щеше да се отправи и какви звезди щеше да посети. Накъдето и да се стреми, винаги ще лети към дома си.
Информация за текста
© Джордж Алек Ефинджър
© Христо Пощаков, превод от английски
George Alec Effinger
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15899]
Последна редакция: 2010-04-13 15:00:00
