— Е, добре — съгласи се началникът. — Нека да е след седмица. Само че ме извикайте. Ще го връзвате ли?
— Не бива да се връзва — каза невропатологът. — Ще си изкълчи я ръка, я крак. Ще го държат — той взе историята на заболяването на Мерзляков, написа в графата за предписания „шокова терапия“ и постави датата.
При шоковата терапия в кръвта на болния се вкарва камфор в количество, неколкократно превишаващо дозата, когато се инжектира подкожно за поддържане на сърдечната дейност на тежко болни. Това води до внезапен пристъп, подобен на пристъп на буйна лудост или на епилептичен припадък. Рязко се повишават мускулната активност и всички двигателни сили на човека. Мускулите се напрягат неимоверно много и силата на изпадналия в безсъзнание болен се удесеторява. Пристъпът трае само минути.
Минаха няколко дни, ала Мерзляков не възнамеряваше да се изправи по собствено желание. Настана денят, който бе записан в историята на заболяването, и заведоха Мерзляков при Пьотър Иванович. На Север умеят да ценят развлеченията — лекарският кабинет беше пълен с народ. Осем яки санитари се бяха строили до стените. Насред кабинета имаше кушетка.
— Ще го направим тук — рече Пьотър Иванович, като се надигна иззад бюрото си. — Няма да ходим при хирурзите. Между другото, къде е Сергей Фьодорович?
— Няма да дойде — обади се Ана Ивановна, дежурната сестра. — Каза, че бил зает.
— Зает, зает — измърмори Пьотър Иванович. — Щеше да му е от полза да погледа как върша неговата работа.
Навиха единия ръкав на Мерзляков и фелдшерът намаза мястото с йод. Сетне взе спринцовката в дясната си ръка и вкара иглата във вената близо до лакътната Свивка. В спринцовката нахлу тъмна кръв. С плавно движение на палеца фелдшерът натисна буталото и жълтият разтвор започна да се влива във вената.
— По-бързо! — каза Пьотър Иванович. — И се дръпнете. А вие го дръжте — рече на санитарите.
Огромното тяло на Мерзляков подскочи и се замята в ръцете на санитарите. Държаха го осем души. Хриптеше, гърчеше се, риташе, но те го натискаха здраво и той започна да затихва.
— Тигър, тигър може да се удържи така! — възторжено викаше Пьотър Иванович. — В Забайкалието така ловят тигрите. Ето, обърнете внимание колко преувеличава Гогол — каза той на началника на болницата. — Помните ли края на „Тарас Булба“? „Не по-малко от тридесет души висяха по ръцете и краката му.“ А тая горила ще да е по-ячка от Булба. И само осем души.
— Да, да — съгласи се началникът. Не си спомняше Гогол, но шоковата терапия му харесваше извънредно много.
На другата сутрин по време на визитацията Пьотър Иванович се поспря до леглото на Мерзляков.
— Е, как е — попита, — какво реши?
— Изписвайте ме — рече Мерзляков.
Информация за текста
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16690]
Последна редакция: 2010-07-13 15:30:00
