Жената в престъпния свят

уродливите му, изопачени чувства. Апашът уж винаги е уважаващ майка си син, в престъпния свят всеки груб разговор за която и да е чужда майка на часа бива прекъсван. Майката е висок идеал и в същото време нещо съвсем реално, което всеки има. Майката, която ще прости всичко, която винаги ще те съжали.

„За да живеем, трудеше се мама.
Започнах да крада по малко аз.
Бащичко, за крадец роден си само —
редеше мама със печален глас.“

Така се казва в „Съдба“ — една от класическите песни на криминалните.

Апашът разбира, че в целия му бурен и кратък живот единствено майката ще остане с него до края — затова я щади въпреки целия си цинизъм.

Но и това единствено, уж светло чувство е лъжливо както всички в душата на апаша.

Прославата на майката е камуфлаж, възхвалата й е средство за измама и само в най-добрия случай е повече или по-малко ярък израз на затворническата сантименталност.

И в това свое уж възвишено чувство апашът лъже от начало до край, както във всяко свое съждение. Никой от криминалните никога не е изпратил на майка си и стотинка, дори по свой начин не й е помагал, а е пропивал и се е веселил с хилядите откраднати рубли.

В това чувство към майката няма нищо освен лицемерие и театралничене.

Култът към майката е своеобразна димна завеса, прикриваща отвратителния апашки свят.

Култът към майката, който не се отнася за съпругата и изобщо за жената, е фалш и лъжа.

Отношението към жената е лакмусова хартийка за всяка етика.

Тук му е мястото да кажем, че именно култът към майката, съжителстващ с циничното презрение към жената, стана причина още преди тридесет години Есенин да е толкова популярен сред престъпния свят. Но за това — когато му дойде времето.

На крадлата или на приятелката на апаша, която пряко или косвено е влязла в „престъпния свят“, са забранени каквито и да било „романи“ с „балъците“. Впрочем, в такива случаи изменничката не я убиват, не я „очистват“. Ножът е прекалено благородно оръжие, за да се използва срещу жена — за нея са достатъчни тояга или ръжен.

Съвсем друго нещо е, когато става дума за връзката на някой апаш със „свободна жена“. Това е чест и доблест, предмет на хвалби за един и повод за тайна завист от страна на мнозина. Подобни случаи се срещат доста често. Ала около тях обикновено се натрупват толкова измислици, че е много трудно да се стигне до истината. Машинописката се превръща в жена на прокурор, куриерката — в директорка на предприятие, продавачката — в министерша. Небивалиците изместват истината някъде в дъното на сцената, в мрака, и е немислимо човек да се ориентира в спектакъла.

Няма съмнение, че известна част от апашите имат семейства в родните си градове — семейства, отдавна напуснати от съпрузите-престъпници. Техните жени и невръстни деца се борят с живота коя както може. Случва се мъжете да се върнат от лагерите при семействата си, обикновено за кратко време. „Скитническият им дух“ ги влече към нови странствания, а и местните криминални отдели на милицията спомагат за бързото заминаване. А в семействата им остават деца, на които бащината професия не изглежда нещо ужасно, а буди жалост, дори нещо повече — желание да тръгнат по същия път, както в песента „Съдба“:

Съдбата да надвиеш ти ще можеш,
щом имаш сили за борба до смърт.
Макар и да съм слаб, ще се наложи —
аз да завърша бащиният път.

Именно потомствените апаши са кадровото ядро на престъпния свят, неговите „вождове“ и „идеолози“.

Апашът е много далеч от въпросите на бащинството и възпитанието на децата — тези въпроси изобщо не фигурират в престъпното „законодателство“. Бъдещето на дъщерите на апаша (в случай, че някъде има такива) му се струва съвсем нормално, ако те станат проститутки, приятелки на знатни крадци. В такива случаи съвестта на апаша не се обременява с никакъв морален товар (дори в апашката му специфика). Това, че синовете му ще станат като него, също изглежда на апаша съвсем естествено.

,

Информация за текста

© Варлам Шаламов

© 1994 Александър Талаков, превод от руски

Варлам Шаламов

Женщина блатного мира,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Първо издание

Съставителство: Александър Талаков

Превод: Александър Талаков

Редактор: Иван Дойчинов

Технически редактор: Любица Златарева

Коректор: Красимира Петрова

ISBN 954-411-015-I (том I)

ISBN 954-411-016-X (том II)

Издателство „Факел“, София, 1994

Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989

Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16750]

Последна редакция: 2010-07-13 19:30:00