Варлам Шаламов
Началникът на болницата
— Почакай, ще ми кацнеш ти на мене, все ще сгафиш някъде — заплашваше ме на апашки жаргон началникът на болницата, доктор Доктор — един от най-зловещите фигури в Колима… — Застани както трябва!
Стоях „както трябва“, но бях спокоен. Няма да позволят на първия срещнат звяр да види сметката на един обучен, дипломиран фелдшер я, няма да го дадат в лапите на доктор Доктор — беше четиридесет и седма, а не тридесет и седма година и аз, който бях виждал неща, които доктор Доктор дори не можеше да си представи, бях спокоен и чаках само едно — началникът да си излезе. Бях старши фелдшер в хирургичното отделение.
Бях подложен на гонения отскоро, след като доктор Доктор откри в личното ми дело присъдата за „КРТД“, а доктор Доктор беше чекист, от политотдела, изпратил на смърт мнозина с „КРТД“ — и ето че в ръцете му, в неговата болница, завършил неговите курсове, се бе появил фелдшер, подлежащ на ликвидиране.
Доктор Доктор се опита да прибегне до помощта на инспектора от НКВД. На тази длъжност тогава беше фронтовакът Бакланов, млад, дошъл веднага след войната. Машинациите на самия доктор Доктор — специални рибари му караха риба, ловци му осигуряваха дивеч, самоснабдяването на началника вървеше с пълна пара — бяха причината доктор Доктор да не намери съчувствие у Бакланов.
— Ами че нали е от вашия курс, току-що е завършил. Нали вие сте го записвали.
— Кадровиците са го изтървали. Как да му се намери сега краят?
— Е — рече следователят, — ако започне да нарушава, да извършва — с една дума, ще го разкараме. Ще ви помогнем.
Доктор Доктор се оплака от лошите времена и започна търпеливо да чака. Началниците също могат да чакат търпеливо грешките на подчинените си.
Централната лагерна болница беше голяма, с хиляди легла. Имаше лекари-затворници с всякакви специалности. Волнонаемното началство се бе примолило и получи разрешение да има към хирургичното отделение две стаи за цивилни — една мъжка и една женска, за следоперационни, които трябва да са под лекарско наблюдение. В моята стая лежеше едно момиче, което бяха докарали с апандисит, но бяха решили да не го оперират, а да проведат медикаментозно лечение. Девойката беше много оперена, струва ми се — секретар на комсомолската организация на минното управление. Когато я докараха, галантният хирург Брауде тръгна да я развежда из отделението, като й разправяше нещо за… счупвания и възпаления на гръбначния стълб, показа й всички отделения. Навън студът бе минус шестдесет градуса, а в станцията за кръвопреливане нямаше печки — целият прозорец бе покрит със скреж и металът не можеше да се докосне с гола ръка, но галантният хирург отвори широко вратата на станцията за кръвопреливане и всички се дръпнаха назад, в дъното на коридора.
— Обикновено жените ги приемаме тук.
— Вероятно без особен успех — рече гостенката, като топлеше ръце с дъха си.
Хирургът се смути.
Та тъкмо това оперено момиче започна редовно да идва при мен в дежурната стая. Имах замразени червени боровинки, паничка с боровинки, и си приказвахме до късно през нощта. Но веднъж около дванадесет часа вратата се отвори широко и влезе доктор Доктор. Без престилка, с кожено яке.
— В отделението всичко е наред.
— Виждам. Ами вие коя сте? — попита той момичето.
— Пациентка съм. От вашето женско отделение. Дойдох за термометър.
— Утре вече няма да ви има тук. Ще ликвидирам този бардак.
— Бардак ли? Кой е тоя? — попита момичето.
— Началникът на болницата.
— Аз, значи това е доктор Доктор. Чувала съм за него, чувала съм. Ще си изпатиш ли заради мен? Заради боровинките?
— Нищо няма да ми направят.
— Е, за всеки случай утре ще отида при него. Такива ще му ги наприказвам, че ще го поставя на мястото му. А ако ти сторят нещо — обещавам ти, че…
— Нищо няма да ми направят.
Момичето не го изписаха, то се срещна с началника на болницата и всичко утихна до първото общо събрание, на което доктор Доктор изнесе доклад за падането на дисциплината.
— Ето например в хирургичното отделение фелдшерът си седи в операционната с някаква жена — доктор Доктор сбърка дежурната стая с операционната — и си похапва боровинки.
— С кого е седял? — зашепнаха по редовете.
— С кого? — провикна се някой от волнонаемните.
Но доктор Доктор не каза фамилните ни имена.
Светкавицата бе проблеснала, ала аз не разбрах нищо. Старшият фелдшер отговаря за храната. — Началникът на болницата бе решил да нанесе най-простия удар.
Претеглиха кисела и се оказа, че не достигат десет грама. С много труд успях да докажа, че той се раздава с малко черпаче, а го изсипват в голяма чиния — няма как да не изчезнат поне десет грама — „залепва за дъното“.
Светкавицата ме предупреди, макар да беше без гръм.
На другия ден удари гръм без мълния.
Един от лекуващите лекари ме помоли да оставя за някакъв от неговите болни — умиращ — една лъжица нещо по-вкусно, аз му обещах и наредих на разливащия да задели половин паница, четвърт паница от някоя диетична супа. Това беше незаконно, но се практикуваше винаги и навсякъде, във всяко отделение. По обяд в отделението нахлу тълпа началници начело с Доктор.
— А това за кого е? — На печката се подгряваше половин паница диетична супа.
— Оставих я по молба на доктор Гусегов, за негов болен.
— Болният, когото той лекува, не е на диетична храна.
— Докарайте доктор Гусегов.
Доктор Гусегов, затворник, при това по член „58-1а“, измяна на родината, побеля от страх, когато се изправи пред началството. Наскоро го бяха назначили в болницата, след дълги години на заявления и молби. И ето ти — несполучливо нареждане.
— Не съм давал такова указание, гражданино началник.
— Значи вие лъжете, господин старши фелдшер. Заблуждавате ни — вилнееше доктор Доктор. — Признай си, че сгафи. Кацна ми.
Жал ми беше за доктор Гусегов, но аз го разбирах. Мълчах. Мълчаха и останалите членове на комисията — главният лекар, началникът на лагера. Беснееше единствено доктор Доктор.
— Сваляй престилката и марш в лагера. На обща работа! Ще изгниеш в изолатора!
— Слушам, гражданино началник.
Съблякох си престилката и веднага се превърнах в обикновен арестант, когото го блъскат в гърба, когото навикват — отдавна не бях живял в лагер…
— Къде е бараката на обслужващия персонал?
— Ти не си за там, а за изолатора!
— Още няма заповед.
— Затвори го засега без заповед.
— Не, няма да го приема без заповед. Началникът на лагера не разрешава.
— Началникът на болницата комай е по-голям, отколкото началникът на лагера.
— Вярно, по-голям е, но пряк началник ми е началникът на лагера.
Не останах дълго в бараката на обслужващия персонал — бързо изготвиха заповедта и влязох в лагерния изолатор, в смърдящия карцер, смърдящ също толкова, колкото и десетките други карцери, в които бях лежал по-рано.
Легнах на нара и станах чак на другата сутрин. Призори дойде нарядчикът. Познавахме се от по- рано.
