ХАРОЛД: Ох, това е електротехникът!
БАМБЕРГЕР: Хало, моля?
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво, по дяволите, правите тук горе?
(Шупанзиг се появява от отвора в пода.)
Поправихте ли бушоните?
ХАРОЛД: Или ще ни държите цяла вечер на тъмно?
ШУПАНЗИГ: Не притеснявайте. Бушоните са поправени. (Излиза от мазето.)
(Бамбергер обикаля сцената, отива вдясно.)
ХАРОЛД: Слава Богу.
БАМБЕРГЕР: (все още опипвайки наоколо.) Хало, моля? Г-н Милър — гъде сте? Каква дийзе тъмнина? Това да не е шега, ja?
ШУПАНЗИГ: (разсърден.) А, не! Това не е много смешно, добри хора — само защото съм чужденец да ме имитирате. Вие, англичаните, сте най-грубите хора на земята!
БАМБЕРГЕР: (имперски повелително.) Г-н Милър! Дошъл съм, за да гледам скулптурите ви!
ШУПАНЗИГ: Gott in Himmel!
БАМБЕРГЕР: Gott in Himmel!
БРИНДСЛИ: Боже, той е! Бамбергер!
КЛИЯ: Дошъл е!
ХАРОЛД: Бамбергер!
ПОЛКОВНИКЪТ: Бамбергер!
(Замръзват. Милионерът се обръща и тръгва наляво към отворения капак на пода.)
БРИНДСЛИ: Не се тревожете, г-н Бамбергер. Изгоряха ни бушоните, но сега се оправихме.
БАМБЕРГЕР: (раздразнен.) Г-н Милър!
КЛИЯ: Говори по-силно. Той е глух.
БРИНДСЛИ: (вика.) Не се тревожете, г-н Бамбергер! Изгоряха ни бушоните, но сега се оправихме!…
(Стоейки върху масата, той силно прегръща Клия от щастие. Бамбергер пропуска отвора на косъм.)
О, Клия, наистина е така. Сега вече всичко е наред! Съвсем навреме, точно на секундата!
(Но, докато казва това, Бамбергер се обръща и пада в мазето. Шупанзиг затръшва капака с крак веднага след това.)
ШУПАНЗИГ: Така! Тук свършват мъките ви! Като Йехова в Светото писание, аз ще ви даря най-чудесния дар на Сътворението! Светлина!
КЛИЯ: Светлина!
БРИНДСЛИ: О, слава Богу! Слава Богу!
(Шупанзиг отива към електрическия ключ.)
ХАРОЛД: (злобно.) Аз на твое място не бих бързал толкова да го славя, Бриндсли!
ПОЛКОВНИКЪТ: Нито пък аз, Бриндсли, да бях на вас!
КАРЪЛ: Нито пък аз, Брини Уини, ако бях на теб!
ШУПАНЗИГ: (величествено.) Тогава трябва да славите мен! И аз ще бъда Господ, вашият Бог от този миг! (Плясва с ръце.) Да внимаваме. И каза Господ: „Да бъде светлина!“ И беше светлина, добри хора, ненадейна!… Поразителна!… Внезапна, мигновена, невъобразима, неизчерпаема, неугасваща и вечна — СВЕТЛИНА!
(Шупанзиг включва електрическия ключ с едър, изразителен жест. Мигновена тъмнина. Плочата на грамофона отново започва да се върти и маршът на Соуса се сгромолясва върху публиката с ликуващ трясък. След което постепенно затихва в мрака.)
