БРИНДСЛИ: В ателието.
ХАРОЛД: Невероятно! Трето: Ваза „Коулпорт“ от 1809 г., декорирана по ръба с приятна украса от маргаритки и божури.
БРИНДСЛИ: На пода.
ХАРОЛД: На пода.
(Бриндсли му я подава.)
Oooo! Взел си я даже с цветята! След малко ще се върна за стола и канапето. (Оттегля се с цялото накърнено достойнство, на което един Харолд Гориндж е способен.) Това е краят на взаимоотношенията ни, Бриндсли. Смятам никога повече да не си говорим.
(Рязко издърпва шлифера си от масата. Вътре, разбира се, е статуетката на Буда, която пада на пода и се разбива на малки парченца.
Ужасна тишина. Харолд се опитва да запази самообладание.)
Знаеш ли колко струва тази статуетка? Знаеш ли? Повече пари, отколкото ще видиш през целия си живот, дори да продадеш всичките си гадни, ръждясали боклуци. (Със спокойствието на умопомрачения.) Сега смятам да те пребия, Бриндсли.
БРИНДСЛИ: (нервно.) Стегни се, Харолд… Не бъди безразсъден…
ХАРОЛД: Да, страхувам се, че ей сега ще те размажа, ама много се страхувам… Счупено за счупено — така сме квит. (Издърпва един от дългите метални шишове от скулптурата.) Счупено за счупено. Счупено за счупено!
(Настъпва към Бриндсли като обезумял, насочил шиша като шпага, а свещта гори в другата му ръка.)
БРИНДСЛИ: (отстъпва.) Престани, Харолд. Ти си се побъркал!
ПОЛКОВНИКЪТ: Браво на вас, господине. Ето, че дойде и мигът на разплатата! (Грабва другия шиш и също настъпва.)
БРИНДСЛИ: (отстъпва и от двамата.) Един момент, полковник. Бъдете разумен!… Нека не се превръщаме в диваци! Харолд, апелирам, към теб — ти винаги си бил с цивилизовани инстинкти! Не ставай и ти фатмак!…
КАРЪЛ: (и тя пристъпва свирепо.) Хвани го, татко! Хвани го! Хванете го!
БРИНДСЛИ: (ужасен от нея.) Каръл!
КАРЪЛ: (злонамерено.) Хванете го! Хванете го! Хванете го! Хванете…
БРИНДСЛИ: Клия!
(Клия скача и духва свещта. Пълно осветление.)
ПОЛКОВНИКЪТ: По дяволите!
(Клия хваща Бриндсли за ръката и го издърпва вън от опасност.)
ПОЛКОВНИКЪТ: (Към Клия.) Внимавай, малката ми Бухтичка. Отдръпни се.
ХАРОЛД: (към КАРЪЛ.) Тихо, полковник. Да чуем дишането им.
ПОЛКОВНИКЪТ: Много умно! Блестяща тактика, господине!
(Тишина. Ослушват се. Бриндсли внимателно се качва на масата и тихо издърпва Клия след себе си. Харолд и Полковника злобно преследват плячката си, като мушкат и сечат с мечовете си в тъмното. Двайсет секунди. Изведнъж, Шупанзиг отваря с трясък капака на пода. Двамата мъже предпазливо тръгват натам. Електротехникът пак изчезва надолу. Тъкмо стигат на пръсти си до отвора в пода и се чува друг трясък — този път откъм входа. Някой пак се е препънал в бутилките от мляко. Харолд и Полковника незабавно се обръщат и, все още на пръсти, тръгват към дъното.)
(Влиза Георг Бамбергер. Той доста очевидно е милионер. Изглежда съвсем театрално, с брада, монокъл, редингот, цилиндър и орхидея на ревера. Носи голям слухов апарат. Той влиза озадачен в стаята. Незабележимо, двамата мъже гордо вървят към дъното срещу него, докато той внимателно напредва към авансцената, минавайки между тях.)
БАМБЕРГЕР: (говори с глас на средна възраст, с немски акцент, колкото е възможно повече да прилича на гласа на Шупанзиг.) Хало, моля! Господин Милър?
(Харолд и Полковникът рязко се завъртат в друга посока.)
