Черна комедия (Фарс в едно действие)

КЛИЯ: Спомням си.

БРИНДСЛИ: Най-щастливия ден в живота ми беше, когато ти замина за Финландия.

КЛИЯ: И моят също!

БРИНДСЛИ: Въздъхнах от облекчение.

КЛИЯ: И аз.

БРИНДСЛИ: Още същата вечер отидох да танцувам.

КЛИЯ: И аз. Излязох и се възрадвах с веселби и песни, с гусли и дайрета.

БРИНДСЛИ: Добре. Тогава всичко е наред.

КЛИЯ: Идеално.

БРИНДСЛИ: Супер!

КЛИЯ: Дупер!

БРИНДСЛИ: Толкова е хубаво, като виждам, че си щастлива.

КЛИЯ: И ти също. Направо излъчваш самодоволство.

(Пауза.)

БРИНДСЛИ: Щом е така, защо се върна?

КЛИЯ: Щом е така, защо каза на г-жа Пънет, че за теб съм върхът на сладоледа?

БРИНДСЛИ: Никога не съм го казвал!

КЛИЯ: Каза го.

БРИНДСЛИ: Не съм!

КЛИЯ: Каза!

БРИНДСЛИ: Не съм, разбира се. Ти си го измисли преди десет минути, когато се правеше на г-жа Пънет.

КЛИЯ: Аз… O! Така ли съм направила!

(Двамата се кискат. Щастлива, тя ляга на рамото му.)

БРИНДСЛИ: Да ти кажа — не съм сигурен дали тя не е права.

(По време на този диалог, Полковникът и дъщеря му стоят като замръзнали, смаяни от гняв. Сега оскърбеният баща взема нещата в свои ръце.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Без съмнение, за вас двамата това е много забавно.

КЛИЯ: Да, много, наистина.

ПОЛКОВНИКЪТ: Все пак, аз не се развеселявам толкова лесно, госпожо.

БРИНДСЛИ: Вижте сега, полковник…

ПОЛКОВНИКЪТ: Дръжте си езика, господине, сега говоря аз. Знаете ли по мое време какво щеше да се случи на младеж, който се е отнесъл с някоя девойка така, както вие се отнесохте с моята Бухтичка?

БРИНДСЛИ: Ами… Предполагам, полковник…

ПОЛКОВНИКЪТ: Дръжте си езика, ви казвам.

КАРЪЛ: Ох, остави го, татко. Нека просто да се приберем.

ПОЛКОВНИКЪТ: Ей сега, Бухтичке. Бъди добра и остави това на мен.

БРИНДСЛИ: Виж, Каръл, всичко ще ти обясня…

КАРЪЛ: Какво ще ми обясниш?

БРИНДСЛИ: Сега не е възможно.

ПОЛКОВНИКЪТ: Не ни подценявайте, господине.

БРИНДСЛИ: Каръл, ти не разбираш.

КАРЪЛ: Какво, по дяволите, има за разбиране? През цялото време, докато ходеше с мен, тя е била в сянка, това е цялата работа. Какво си правил всъщност? Претеглял си ни?… Ето! (Тя сваля годежния си пръстен.)

БРИНДСЛИ: Какво?

КАРЪЛ: Твоят пръстен. Вземи си скапания пръстен! (Хвърля пръстена. Той удря Полковника в окото.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Окото ми! Проклетото ми око!

(Клия отново започва да се смее. Полковникът стиска окото си с нарастваща ярост.)