Черна комедия (Фарс в едно действие)

„големите, остри, жълти зъби“. Ти си истинско чудовище, Харолд. От токова години живееш само с порцелана си, че си се превърнал на чаен сервиз.

БРИНДСЛИ: Млъквай, Клия! Млъквай!

КЛИЯ: А, най-после! Истински протест! Свърши ли вече с лъжите? Преглътна ли и последната капка унижение? Страхливец такъв, пъзльо смотан! Трябваше ли да събереш тук цялата тази пасмина, само защото не искаш да се ожениш за мен?

КАРЪЛ: Да се ожени?

ПОЛКОВНИКЪТ: Да се ожени!

КЛИЯ: Четири смислени години да завършат толкова тривиално. Г-ца „Както-Казват- Хората“ и татенцето й!

КАРЪЛ: Спри я, татко. Спри я! Спрете я!

ПОЛКОВНИКЪТ: Как да я спра, за Бога?

КАРЪЛ: Ами, къде са ти всичките способи за всичко, за които все говориш?

(Полковникът отива към нея, но по грешка хваща ръката на Клия.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Успокой се, Бухтичке. Горе главата… Ето, дръж се за мен, така, татко е с теб. Всичко е наред. Нали така?

КЛИЯ: Сигурен ли сте, че държите ръката на дъщеря си, полковник?

ПОЛКОВНИКЪТ: Какво? Каръл, това не е ли твоята ръка?

КАРЪЛ: Не.

КЛИЯ: Живели сте с дъщеря си над двайсет години, полковник. Гледали сте я забележително добре.

(Още една пауза. Полковникът се отдръпва смутен.)

КЛИЯ: (злобно.) Добре! Време е за малко перверзни игрички!… Хайде да поиграем на „Познай ръката“.

ХАРОЛД: O, Боже!

КЛИЯ: Да не би да предпочиташ „Познай ми устните“, а, Харолд?

КАРЪЛ: Отвратително!

КЛИЯ: Ами такава съм си аз, миличка. (С произношението на Каръл.) Аз съм Кралицата на Отвратителничките!

(Хваща ръката на Каръл и а поставя в ръката на Харолд.)

Кой е това?

КАРЪЛ: Не знам.

КЛИЯ: Познай.

КАРЪЛ: Не знам и не ме интересува.

КЛИЯ: Хайде де. Пробвай се!

КАРЪЛ: Това е Брин, разбира се. Няма да ме изработиш толкова лесно! Това е тъпата ръка на Бриндсли.

ХАРОЛД: Страхувам се, че сбъркахте. Аз съм.

КАРЪЛ: (упорства.) Не е така. Лъжете.

ХАРОЛД: (държи я.) Не. Аз никога не лъжа.

КАРЪЛ: Лъжете!… Лъжете!

ХАРОЛД: Не лъжа.

(КАРЪЛ се отскубва и върви слепешката напред; започва да изпада в истерия.)

КЛИЯ: Опитай и ти, Харолд. Хвани ръката на съседа отдясно.

ХАРОЛД: Аз няма да играя. Това е много тъпа игра.

КЛИЯ: Хайде де… (Хваща ръката му и я поставя в ръката на Бриндсли.) Е?

ХАРОЛД: Това е Брин.

БРИНДСЛИ: Да.

КЛИЯ: Браво! (Сяда на табуретката.)

КАРЪЛ: (обидено.) Той как позна? Как той му позна ръката, а аз не можах?