Черна комедия (Фарс в едно действие)

КЛИЯ: Годеницата?

ПОЛКОВНИКЪТ: Да, а аз съм баща й.

КЛИЯ: Ох, ами че аз не… Леле, г-н Милър! Така да ме зарадвате… Годеница! Ох, господине! И да не ми кажете!

БРИНДСЛИ: Исках да ви изненадам.

КЛИЯ: Хич да не ми мине през акъла! Ох, колко мило!… Може ли да ви целуна, господине, моля ви?

БРИНДСЛИ: (на колене.) Ами да, да, естествено…

(Клия опипом намира ухото му и го издърпва.)

КЛИЯ: Ох, господине, толкова ми е драго за вас! И за вас също, госпожице!

КАРЪЛ: Благодаря ви.

КЛИЯ: (към полковник Мелкет.) И за вас, господине.

ПОЛКОВНИКЪТ: Благодаря ви.

КЛИЯ: Вие сигурно сте бащата на г-ца Клия.

ПОЛКОВНИКЪТ: Г-ца Клия? Не ви разбирам.

(Клия победоносно се изплезва на Бриндсли, който се срутва с цялото си тяло на пода, с лице надолу, напълно капитулирал. За него това е краят. Тази вечер не може да му поднесе повече нещастия.)

КЛИЯ: (към Каръл.) Хич да не се сетя! Значи, най-после го вързахте! Браво на вас, г-це Клия! Вече не се и надявах — след цели четири години…

БРИНДСЛИ: Не… не… не… не…

КЛИЯ: Ще ме прощавате, господине, ако говоря нещо не на място, обаче трябва да си признаете, че четири години са бая време за ухажване на една жена. В днешно време и четири дни са много!

БРИНДСЛИ: (слабо.) Г-жо Пънет, моля ви!

КАРЪЛ: Четири години!

КЛИЯ: Ми да, мила. Толкоз, че да не е и малко повече, не е ли тъй? (Със сценичен шепот.) Ама съвсем навреме иначе. Че почна да си личи… Тъй де, вижда се, че ви е пълна фурната.

(Каръл пищи пронизително от отвращение. Бриндсли си запушва ушите.)

Ох, г-це, аз не исках да кажа, че той заради това… Не, естествено. Той винаги е държал на вас. Той ми го каза, ей тук, в тази стая, няма и седмица оттогава. (Прочувствено.) „Г-жо Пънет“ — казва — „Г-жо Пънет, понеже съм убеден, че няма да го кажете на другите, ще ви призная, че г-ца Клия за мен винаги е била върхът на сладоледа“. „Ох — викам аз — ми тогава какво става с онази новата — Каръл — за която все ми разказвате“? „O, тя ли?“ — казва той — „Тя е като захаросана ябълка. Като я поближеш малко и вече не ти се ще да я захапеш“.

(Продължителна пауза. Клия седи на масата и размахва водката с вида на човек, който изцяло владее положението.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (промълвява едва-едва; най-после схванал ситуацията.) Четири години ли казахте, госпожо?

КЛИЯ: (тихо, със собствения си глас.) Да, полковник. Четири години, в тази стая.

ХАРОЛД: Познавам този глас. Това е Клия!

КАРЪЛ: (ужасена.) Клия!

БРИНДСЛИ: (неубедително изненадан.) Клия!

КЛИЯ: Изненадан ли си, Брин?

КАРЪЛ: (разбиращо.) Клия!…

ПОЛКОВНИКЪТ: Изобщо не разбирам какво става в тази стая!

КЛИЯ: Аз разбирам. Много особена стая, нали? Като вълшебна черна кутия, където всичко се случва наопаки. Дъжд вали на закрито; прислужничката идва през нощта и за една секунда се превръща от мила слугиня в гадна любовница.

БРИНДСЛИ: (изкрещява.) Оооооохххххххх!!!!

ХАРОЛД: Клия, стегни се.

КЛИЯ: Не се меси, Харолд.

ХАРОЛД: Стига вече, проклета малка интригантка такава!

КЛИЯ: А, аз освен това и хапя: питай Бриндсли. Цяла сутрин съм си подостряла