Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ: Успокой се, Каръл.

КАРЪЛ: Отговори ми! Искам да знам!

БРИНДСЛИ: Престани!

КАРЪЛ: Няма!

БРИНДСЛИ: Изпадаш в истерия!

КАРЪЛ: Остави ме на мира! Искам вкъщи.

(Внезапно г-ца Фърнивъл изпищява кратко и излиза слепешката през завесите.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Детски колички! Детски колички! Детски колички — в супермаркета!…

(Всички замръзват. Тя очевидно не се владее, обсебена от собствените си страхове. Говори бързо и странно.)

Тези ужасяващи телени колички, пълни с бебета и с бутилки… кашичките са ей там… само това казват и после те оставят да се оправяш сама. Там са бисквитите, тук — храната за котки… рибения пастет е ей там… намаленията тук. Розови талони, зелени купони, безплатни балони… — вечерята по телевизията… плаща се на излизане… ох, татко, ужасно е! И после, безбожниците, езичниците в кожени якета — присмиват ми се и ме обругават! Но не за дълго. O, не! Кой ще устои на Неговото пришествие? Кой ще се възправи, когато Той разпростре десницата си да въздаде? Той ще хвърли язви върху тях и ще порази моторите им! И ще захвърли каските им в прахта! Да, истина, истина ви казвам — и ще дойде краят на бензина! И ще бъде погибел за пафкането на цигари и връткането на задници… Смирете се… Смирете се! Смирете се! (Тича като пияна през стаята и се сблъсква с Харолд.)

ХАРОЛД: Хайде, Фърни, време е да се прибираме.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (овладява се.) Да. Съвсем прав сте… (Опитва се да бъде снизходителна.) Съжалявам, но повече не мога да остана, г-н Милър; а и вашият милионер непростимо закъснява. Типично за съвременните обноски… Ако обичате, изкажете му моите извинения.

БРИНДСЛИ: Разбира се.

(Напуска стаята, тежко облегната на рамото на Харолд. Той затваря вратата зад гърба си.)

БРИНДСЛИ: Благодаря ти, Клия. Много ти благодаря.

КЛИЯ: Пак заповядай.

БРИНДСЛИ: Нямаше никакво право на това.

КЛИЯ: Така ли?

БРИНДСЛИ: Ти ме изостави. (Отива до нея на табуретката.)

КЛИЯ: Така ли съм направила?

БРИНДСЛИ: Каза ми, че никога повече не искаш да ме виждаш.

КЛИЯ: Аз никога не съм те и виждала — как бих могла да те напусна? Ти трябва да живееш в мрак, Бриндсли. Това ти е стихията.

БРИНДСЛИ: Това пък какво значи?

КЛИЯ: Значи, че ти всъщност не искаш да те виждат. Защо, Бриндсли? Да не би да мислиш, че ако някой те види истински, няма да те обикне?

БРИНДСЛИ: О, я се махай.

КЛИЯ: Искам да знам.

БРИНДСЛИ: Да, ти все искаш да знаеш. Все питаш, чоплиш, човъркаш! Защо правиш така, Клия? Някога замисляла си се защо имаш нужда от това? А?

КЛИЯ: Може би, защото се тревожа за теб.

БРИНДСЛИ: Може би няма за какво да се тревожиш. Аз съм просто един художник менте.

КЛИЯ: Престани да се самосъжаляваш. Това ти е основният недостатък. Казах ти, още когато те срещнах — можеш да бъдеш или добър художник, или шикозен нашумял художник-менте. На теб не ти хареса, защото просто не поисках да ти се възхищавам.

БРИНДСЛИ: Бог ми е свидетел, че ти така и никога не поиска!

КЛИЯ: А тя това ли ти дава? Масаж за егото ти по двайсет и четири часа на ден?

БРИНДСЛИ: Животът ми с нея поне не беше имитация на Светата Инквизиция, в каквото ти превърна живота ми с теб. Нашето не беше любовна връзка. То направо си беше съжителство с Великия Инквизитор!

КЛИЯ: И не ми казвай, че не ти е харесвало!

БРИНДСЛИ: Да ми харесва? Мразех всяка секунда.

КЛИЯ: Да, помня.

БРИНДСЛИ: Всяка една секунда.