Черна комедия (Фарс в едно действие)

ХАРОЛД: Тя не е чак толкова съвестна. Не може да е тя!

КАРЪЛ: Такива вече няма!

ПОЛКОВНИКЪТ: Е, скоро ще разберем. (Вика нагоре.) Г-жо Пънет?

БРИНДСЛИ: (отчаяно.) Не я прекъсвайте, господине. Тя не обича да я притесняват, когато работи. Защо просто не я оставим да се тутка там горе с бърсалката за прах?

ПОЛКОВНИКЪТ: Нека първо просто да разберем дали е тя. Вие ли сте, г-жо Пънет?…

(Клия мълчи. Полковникът изревава.)

Г-ЖО ПЪНЕТ!

КЛИЯ: (излиза от ситуацията със силен акцент и исторически стар глас.) Аха! Ей ме.

БРИНДСЛИ: (слабо.) Тя е! Слава Богу, г-жо Пънет, какво за бога правите там горе?

КЛИЯ: Малко поспретвам спалнята ви, господине.

БРИНДСЛИ: По това време на нощта?

(Злото в Клея започва да надделява.)

КЛИЯ: Дет’се вика, по-добре късно, отколкото никога, господине. Знам как обичате спалнята ви да е подредена и гостоприемна, когато правите празненство.

БРИНДСЛИ: Да, да, да, разбира се…

ПОЛКОВНИКЪТ: Кога дойдохте, госпожо?

КЛИЯ: Преди няколко минути, господине. Не щях да ви притеснявам, та направо се качих ей тук на.

ХАРОЛД: Тогава, вие ли изсипахте тази вода върху нас?

КЛИЯ: Вода ли? Божке, трябва да съм разляла нещо. Тука горе е черно като катран. Г-н Милър, да не би пак да играете някоя от ваш’те модерни игри?

БРИНДСЛИ: Не, г-жо Пънет. Изгоряха ми бушоните. В цялата къща е все така.

КЛИЯ: Ох! Бушоните! Помислих да не играете на някоя от тез игрички на тъмно, господине; на „Сардини“ или пък на „Пикадили“. От онез, дето завършват с това, че всички се мачкат и тъпчат. Понеже знам, че сте пристрастен към извратените игрички, та затова се зачудих, г-н Милър. (Започва да слиза по стълбите.)

БРИНДСЛИ: (подчертано.) Бушоните са, г-жо Пънет. Човекът ги поправя сега. Всеки момент ще светне.

КЛИЯ: Е, тогава ще си отдъхнете, нали? (Лисва водка точно в лицето му, минава покрай него и влиза в стаята.)

БРИНДСЛИ: Да, разбира се. А сега, защо вече не си отивате вкъщи?

КЛИЯ: Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, господине. Забавих се, разбирате ли. Моята Роузи пак е нещо неразположена.

БРИНДСЛИ: Напълно ви разбирам! (Опипва наоколо си, опитвайки да я удари, но тя постоянно му се изплъзва.)

КЛИЯ: (безмилостно.) Пак нещо коремчето. Под пъпчето й има някакъв оток колкото грейпфрут.

ХАРОЛД: О, отвратително!

КЛИЯ: Ужасно. Миличката ми Роузи. Казах й го тази вечер, казах й: „Стига си се втелявала, момичето ми. Първото нещо, което ще направиш още утре сутринта, е да отидеш до болницата да те опънат яко на едни изследвания!“

БРИНДСЛИ: Ами тогава не е ли по-добре да се върнете при горката Роузи! Тя сигурно има нужда от вас! А пък тук съвсем няма какво да правите вече.

КЛИЯ: (многозначително.) Сигурен ли сте, господине?

БРИНДСЛИ: Абсолютно, благодаря ви.

(Сега са близо един до друг.)

КЛИЯ: Искам да кажа, че знам как изглежда къщата ви след вашите празненства. Като цигански катун. Бутилки от джин навсякъде по пода! Сутиени и бикини в мивката! И още Бог знае какво в…

(Бриндсли й запушва устата с ръка, тя силно го ухапва, а той пада на колене в безмълвна агония.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Моля, мерете си приказките, госпожо. Вие не знаете, но тук е и годеницата на г-н Милър.