— Вижте сега — рече Албер, — аз отговарям за детето и за колата. Смятам да ги закарам и двете на шефа без драскотина. Ясен ли съм?
Докторът изгледа Албер, отвори уста, затвори я и ни вкара всичките в кабинета си заедно с майката на Анян.
Отначало докторът започна да ни тегли.
— Хайде — каза докторът и посочи Алсест. — Първо ти.
Алсест помоли да го оставят да си дояде пастата, понеже нямал джоб да я прибере. Докторът въздъхна и ме накара аз да се кача на теглилката, след което се скара на Жоашен, задето я натискаше с крак, та да излезе, че съм по-тежък. Анян не искаше да се тегли, обаче майка му му обеща цял куп подаръци, Анян се качи целият треперещ и когато всичко свърши, се хвърли разплакан в прегръдките на майка си. Рюфюс и Клотер искаха на майтап да се претеглят заедно и докато докторът се караше, Жофроа срита Йодес, за да си отмъсти за удара по носа. Докторът се ядоса, заяви, че сме му били омръзнали, че всичките ще ни натъпче с очистително, ако продължаваме да щуреем, и че е трябвало да стане адвокат, както го съветвал баща му. После докторът ни накара да се плезим, преслуша ни гърдите с някакъв апарат, каза ни да кашляме и се скара на Алсест, понеже ръсеше трохи.
След това докторът ни настани около една маса, раздаде ни хартия и моливи и ни каза:
— Деца, нарисувайте каквото ви хрумне, и предупреждавам ви, ако някой почне да прави маймунджилъци, ще изяде такъв пердах, че има да го помни!
— Само да посмеете и ще викна Албер! — закани са Жофроа.
— Рисувай! — изрева докторът.
Съсредоточихме се. Аз нарисувах шоколадова торта; Алсест — гювеч по тулузки. Той ми обясни де, иначе много не се разбираше. Анян нарисува картата на Франция с департаментите и окръжните градове; Йодес и Мексан нарисуваха каубои на коне; Жофроа нарисува замък с цял куп коли наоколо и написа отдолу „Моята къща“; Клотер не нарисува нищо — каза, че никой не го бил предупредил и не бил подготвен. Рюфюс пък нарисува Анян гол и написа отдолу „Анян е натегач“. Анян го видя и се разплака, а Йодес взе да вика: „Гос’дине! Мексан преписва!“ Беше адски щуро, говорехме си, майтапехме се, Анян плачеше, Йодес и Мексан се биеха и накрая пристигнаха майките заедно с Албер.
Като си тръгвахме, докторът седеше в края на масата, мълчеше и въздишаше тежко. Леличката в бяло му донесе чаша вода и хапчета, а докторът си рисуваше револвери.
Тоя доктор е луд!
Информация за текста
© 1960 Рене Госини
© Венелин Пройков, превод от френски
Le petit Nicolas, 1960
Сканиране, разпознаване и редакция: kuyvliev, 2007
Публикация:
Рене Госини
Малкият Никола
Издателство „Златоструй“
Художник: Жан Жак Сампе
Превод: Венелин Пройков
Редактор: Лилия Рачева
Оформление на корицата: Чавдар Кенаров
Технически редактор: Лорет Прижибиловска
Предпечат: „Полистар“
Печат: ДФ „Балкан прес“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2816]
Последна редакция: 2007-04-25 11:32:41
1
Френските ученици почиват в четвъртък и в неделя. Б. пр.
